Невидима нишка

Баба беше шивачка. Тя мразеше думата „шивачка“. Предпочиташе „модистка“. Спомням си, че когато бях на 3-4 почти напъди клиентка. Младата жена искаше кичът да е лайтмотив на булчинската й рокля: „Може би трябва да сложим още рози и панделки навсякъде“ – предложи тя. „А може би ще трябва да си намерите друга шивачка“ – изсъска баба ми, докато правеше подгъв в краката й.

Главният герой във Phantom Thread 2017 (Невидима нишка) също е модист, макар и не толкова конфликтен.

Рейнолдс Уудкок и сестра му Сирил притежават модна къща Woodcock, през 50-те години на 20-век. Те обличат каймака на висшето общество – принцеси, графини, богати съпруги, красиви метреси. Всички искат да бъдат изваяни в памук, коприна и белгийска дантела от ръцете на майстора.

Уудкок, подобно на Кристиан Диор, който бележи модата на това десетилетие, търси перфектния силует. Диор нарича работата си „ефимерна архитектура“. Това, което прави Уудкок е скулптура, подобно на Микеланджело, той отнема плат, за да извае жената в най-добрата й форма.

А Микеланджело казва: „Позволявам си да потвърдя, че един творец, ако не е чудат, особняк или поне с такава слава за личността си, никога няма да стане велик талант.“ Рейнолдс Уудкок е велик талант.

Вглъбен, потаен, тих, но често сприхав образът на Уудкок е микс от Карл Лагерфелд, Том Форд, Стив Джобс и Марта Стюарт. Съзидателна творческа енергия и артистична свръхчувствителност, които правят компания на маниакален перфекционизъм, и натрапчива нужда за контрол.

Сирил е неговата Ана Уинтър, човек, който няма талант, за да е дизайнер, но има силата, визията, сърцето и инстинктите, които са нужни, за да се придвижват нещата напред.

Режисьорът и сценарист Пол Томас Андерсън изгражда триъгълник. Докато е в провинцията, за да презареди, Рейнолдс среща висока, непохватна и простосърдечна сервитьорка – Алма. Тя има перфектните мерки и става негова муза.

Има много причини да харесате Phantom Thread 2017. И трите образа са написани превъзходно. Даниъл Дей-Луис е на традиционното си ниво, а негов достоен партньор е Вики Крийпс.

Скритият златен тегел – поне за мен, е Лесли Манвил в ролята на Сирил. Добавете живописната кинематография, изискания дизайн на костюмите (който спечели Оскар) и атмосферната музика на Джони Грийнууд – комбинация от класика и джаз.

Темите във филма обаче са по-интересни. Красива и бедна млада жена среща аристократичен, богат, но по-възрастен мъж. Филмът е алюзия с приказката „Красавицата и звярът“.

Но също препратка към готически класики като Rebecca 1940 (Ребека) на Алфред Хичкок, Bram Stoker’s Dracula 1992 (Дракула), на Франсис Форд Копола и дори Crimson Peak 2015 (Пурпурният връх), на Гийермо дел Торо.

Контрол

Идеята се ражда в главата на режисьора, когато е болен и съпругата му се грижи за него. Андерсън се пита дали тези, които ни обгрижват, когато сме безпомощни, биха желали да ни задържат такива, за да ни обичат по-дълго.

Рейнолдс е дълбоко свързан с майка си. Когато е изтощен и слаб, започва да бълнува за нея. Алма, която го разболява нарочно, става негова (прокси) Едипова майка.

Този тип майки сключват дяволски договор с децата си: Никога не ме напускай, а в замяна аз ще правя всичко за теб. Ще те храня, ще те поя и ще те чистя, ще те обсипвам с прегръдки. Ще гоня лошите и ще решавам проблемите. А когато пораснеш и ти се появи горчиво чувство за отчаяние, ще ти казвам, че светът е виновен, а ти си прекрасен.

Компромис

Творчеството е основен източник на смисъл. Повечето от нещата, които са интересни и важни са негови плодове. Смятаме, че живеем по-пълно и по-истински, когато създаваме. Сравнени с божествената искра на творчеството дори сексът, парите и религията са мимолетни.

Рейнолдс Уудкок е на върха на своя занаят. Това е показано със стълбите на къщата му. Ателието му се помещава на последния етаж и сутрин шивачките изкачват дълга, вита стълба към него. В края ги очаква Рейнолдс.

Да покориш върха иска жертви. Това е основна тема в друг любим филм – Whiplash 2014 (Камшичен удар). Майсторството е степен, която зависи от таланта, но много повече от време, дисциплина и фокус.

Рейнолдс разбира, че когато си във връзка си в компромис. Двамата имат различни вкусове, ценности, отношение към парите и времето, интереси, начин на обсъждане, и спорене, дори начин на хранене. Има няколко сцени, в които Рейнолдс гледа с леко отвращение как Алма дъвче. Това е постоянно претегляне – колко от себе си ще загубиш.

Илюзия

Phantom Thread 2017 е филм за костюмите и маските, за създаването на фалшива реалност, за фасадата и лабиринта, в който се крие истинското Аз. Нещата не са това, което виждаме.

Младите жени искат рокли Woodcock, за да прикрият дефектите си. Старите жени искат рокли Woodcock, за да изглеждат млади. Самият Уудкок пришива в роклите тайни послания, които не би изрекъл на глас. Общество от сноби и парвенюта, суета, раболепие, лекомислие, страх да покажеш кой си. Сценарият прелестно успява да ни заблуди.

Една от отличните сцени е между Рейнолдс и сестра му. До този момент сме възприемали творецът за своенравния и капризен господар на къщата. Той „спича“ с поглед и думи всички. Но докато пият чай Сирил смразява него. Сцената по чудесен начин изненадва очакванията ни и променя баланса на силата. Мислили сме, че той е силният, а сега виждаме, че не е.

Предполагали сме, че тя е слабата или поне подчинената, боязливата, тихата, но е илюзия. Сирил е сивият кардинал и кадифеният генерал на къщата.

Същото се случва и с образа на Алма. Тя е без маска. Тя знае какво е. Горда е да го покаже на всички. Никой не може да стои прав толкова, колкото аз – казва тя – Никой не може да ме бие на „Кой ще мигне пръв“. В края, тя става доминатрикс.

Леополд Ритер фон Захер-Мазох е австрийски благородник, чието име е използвано, за да опише състоянието мазохизъм. Мазох обичал да бъде унижаван от жени и защитавал идеята, че мъжът може да бъде единствено техен роб.

Рейнолдс поема ролята на подчинение и безпомощност, която Алма му налага, като форма на освобождаване от стреса и бремето на отговорността. Роля, която предизвика инфантилни чувства на зависимост, безопасност и защита, които служат като пълномощник за интимност. Съгласявайки се да бъде тровен/обичан от Алма, той получава еуфорично освобождаване.

Вместо мнението ми в едно изречение класация на любимите ми Пол Томас Андерсън филми:
№1 There Will Be Blood 2007 (Ще се лее кръв)
№2 Magnolia 1999 (Магнолия)
№3 Phantom Thread 2017 (Невидима нишка)
№4 Punch-Drunk Love 2002 (Гроги от любов)
№5 The Master 2012 (Учителят)
№6 Boogie Nights 1997 (Буги нощи)
№7 Hard Eight 1996 (Сидни)
№8 Inherent Vice 2014 (Вроден порок)

Свързани публиакции:

Диор и аз

Дрехите разказват – за костюмите в киното