Искате ли да изиграем една игра? Казвам ви определение, а вие го свързвате с името на звездата, която стои зад него. Готови ли сте?
Блондинка…
Терминатор…
Хубава жена…
Невротик…
Материално момиче…
Хората могат да се фокусират върху едно-единствено нещо, затова най-мощното средство на маркетинга е да притежава дума в мислите им. Това важи за марките, но и за звездите. Джак Никълсън е лошото момче, Джон Уейн е мъжественият мъж, Уил Фарел е симпатичният тъпчо, Хю Грант е симпатичният смотльо, Майкъл Сера е непохватният гийк, Сет Роугън е чаровният пухчо, Алек Болдуин е костюмираният кучи син, Брус Уилис е издръжливият кучи син, а Самюъл Л. Джаксън – ядосаният кучи син…
Повечето звезди, за които се досещате, не са особено талантливи актьори – не изпъкват с техника или дълбочина в изпълнението си. Това, което им носи чек за 20 милиона е, че са станали част от нашите възприятия. Почти във всеки филм те играят един и същ архетип, а ние го очакваме. Да опитаме ли още веднъж?
Даниъл Дей-Луис е…
________________________________________________
Роден е в Лондон на 29 април, 1957. Син е на поета Сесил Дей-Луис и актрисата Джил Болкън. Има силна връзка с киното – дядо му по майчина линия е сър Майкъл Болкън, шеф на студиото Ийлинг, а сестра му е филмов режисьор.
Като дете сменя няколко училища. Тих и интровертен, той не става популярен в нито едно от тях. Светлините на сцената го привличат, когато е на 12. Първата си кино роля получава на 13 в Sunday, Bloody Sunday 1971 (Неделя, проклета неделя) на Джон Шлезинджър.
Учи актьорско майсторство в Bristol Old Vic School, работи за Royal Shakespeare Companies. Причината за последното – на кастинга решават, че има подходящ нос за класически театър. Напуска по собствено желание и дълго време е безработен.
Първата му роля като възрастен е в Gandhi 1982 (Ганди), а първата му поддържаща е в The Bounty 1984 (Баунти), като партньор на Мел Гибсън и Антъни Хопкинс. Следват My Beautiful Laundrette 1985 и филмът, в който го забелязах – A Room with a View 1985 (Стая с гледка). След последните два критиците му слагат дамга – „перфектният поддържащ актьор“. И точно, когато вече си има определение, той ритва с My Left Foot 1989 (Моят ляв крак) и печели Оскар за Най-добра главна роля.
________________________________________________
Знаете ли, че повечето хамелеони не сменят цвета си, за да се слеят с околната среда. Причината не е мимикрията, а емоцията – те показват на целия свят какво изпитват в момента.
Първият урок на хамелеона: бъдете истински
Разказват се легенди, за това как Даниъл се слива с образа, как достига до крайности в подготовката и проучванията си. В My Left Foot 1989 (Моят ляв крак) играе парализиран художник, затова настоява да стои в инвалидната си количка през цялото време – дори, когато камерата не работи.
За In the Name of the Father 1993 (В името на Отца) прекарва три нощи в затвора, където е измъчван, чрез лишаване от сън, а след това е подложен на деветчасов разпит като истински терорист.
Според него причината да го прави е, че обича да задоволява любопитството си. А защо се получава? „Предполагам, че имам добре развит капацитет за самозаблуда, така че не е проблем да повярвам, че съм някой друг.“
Винаги отделя внимание на произношението и играта с акцентите, на която става майстор. Докато работи по Gangs of New York 2002 (Бандите на Ню Йорк) филмът, който му носи трета номинация за Оскар, говори с дикцията на Бил Касапина навсякъде. По време на снимките на сцената с боя Леонардо ди Каприо чупи носа му, но Даниъл настоява филмирането да продължи.
________________________________________________
Хамелеоните са дискретни същества. Тихо и кротко седят на клона и оглеждат света с уникалното си телеобективно зрение.
Вторият урок на хамелеона: бъдете загадъчни
Ако погледнете биографията му, ще откриете мистерия. Не посещава светски събития, рядко дава интервюта, още по-рядко гостува в предавания, няма го в жълтите хроники. Продуцентът Харви Уайнстайн разказва, че когато Скорсезе настоял да използва Даниъл в Gangs of New York 2002 (Бандите на Ню Йорк) се оказало, че никой не знае къде е. Накрая го открили – работел като скромен обущар във Флоренция. Много малко са тези, които знаят какво се е случило през тази част от живота му.
________________________________________________
Хамелеоните не бързат, те могат да чакат, но когато възможността кацне – не я пропускат.
Третият урок на хамелеона: бъдете търпеливи
Даниъл Дей-Люис отказва много повече роли, отколкото приема. Няколко пъти отблъсква предложението на Питър Джаксън да играе Арагорн, в трилогията по „Властелинът на пръстените”. Не приема идеята на Стивън Содебърг за главна роля в Solaris 2002 (Соларис), отказва The English Patient 1996 (Английският пациент).
Принципът, който следва е и моят принцип: Никой никого не трябва да убеждава в нищо.
Ако някой се опитва да ви убеждава, значи има проблем. „Благословен съм с това, че мога да живея с малко пари, така имам възможност да правя филми, за които съм истински гладен. Ако не споделяте лудостта, няма смисъл да го правите.”
Заради споделената лудост Пол Томас Андерсън му дава една година, за да се подготви за There Will Be Blood 2007 (Ще се лее кръв). Филмът му носи втори Оскар за Най-добра главна роля.
________________________________________________
В края на годината ще го видим като Ейбрахам Линкълн в Lincoln 2012, новият проект на Стивън Спилбърг.
Ето затова не обичам Мерил Стрийп – тя е винаги една… изискано меланхолна.
…
А за Даниел – шапки долу 🙂 Не знам що ама в Room With a View все пак най-любим ми остава.
Мислех да го сравня със Стрийп, но после си дадох сметка, че последните и две роли – като Джулия Чайлд и Маргарет Тачър, всъщност са еднакви
Ама това казваам! Въпреки чара си, тя просто е в групата на Брус Уилис :))
Обичам го Даниел – особено в The Age of Innocence на Скорсезе …
И в The unbearable lightness of being.
И в Nine добре му се получава също 😉