Хуан Пабло Сарамеля: Импровизацията ти дава чувството, че творишJuan Pablo Zaramella: Improvisation gives you a feeling of continuous creativity

Избрахме да ви срещнем с Хуан Пабло Сарамеля не само заради странното му име. От 11 до 16 юни ще бъде част от журито на международния фестивал на анимационния филм „Златен Кукер“. Той е независим режисьор и аниматор от Аржентина. Работи от 16-годишен. Няма филм, който да не е награждаван. Най-известният – Luminaris 2011, e излъчван в над 55 страни и 150 града и е бил един от 10-те анимирани късометражни филми, които могат да бъдат номинирани за „Оскар“ през 2012 г.

Хуан Пабло Сарамеля ще проведе майсторски клас за аниматори и режисьори в рамките на фестивала.

 

We chose to meet Juan Pablo Zaramella not only because of his strange name. He will be part of the jury of Golden Kuker – Sofia International Animation Festival (11 – 17 June). He is an independent director and animator from Argentina and got his first job at the age of sixteen. His short movies had won more than 100 awards. His most famous film Luminaris has screened in over than 55 countries and 150 cities and was included in the Academy Shortlist, being one of the 10 animated shorts nominated for the Oscars in February 2012.

Juan Pablo Zaramella will hold a professional Master Class in the frame of the festival.

________________________________________________

Prozekcia: Знаеш ли какво е „кукер“?

Хуан Пабло Сарамеля: Ммм… Да! (проверявам в Google translator… От български на испански… уупс! Няма го!). Не… Забравил съм.

P: Какво е темата на Майсторския клас и на какво искаш да научиш участниците?

ХПС: Фокусът е stop motion анимацията и пикселизацията и моята цел е да покажа, че не е необходимо да си част от голямо студио или да имаш бюджет, за да направиш добър филм.

 

P: Кога започна да се интересуваш от анимация?

ХПС: Още от дете. Първата професия, която споменах пред родителите си, беше „cartoonist”.

P: Обичаш ли да импровизираш?

ХПС: Когато работя по поръчка, трябва да следвам план. Рядко има място за импровизация, защото трябва да гониш добър резултат за кратък период от време. Но когато работя по личните си проекти, определено обичам да импровизирам. Импровизацията ти дава чувство за непрекъсната креативност. Обичам чувството, че мога да усъвършенствам филма ден след ден. Разбира се, в определен момент трябва да вземеш решения, да затвориш идеите и да продължиш към следващите стъпки – но това е необходима част от процеса.

P: Правиш и реклами… Може ли да се твори и в тази област?

ХПС: Не мисля. Може да си много креативен и талантлив в рекламата, но това, което дефинира произведението на изкуството като такова, е намерението. В случая намерението е да се промотира продукт, а не самия спот.

Р: Какво те вдъхновява?

ХПС: Вдъхновението на другите хора ме вдъхновява. Когато видя страхотен илюстратор, чета добър роман, гледам великолепен филм или слушам красива музика, се чувствам вдъхновен от тези творби. Понякога ежедневието също ме вдъхновява. Често е много трудно да се определи откъде идва вдъхновението.

P: Бях чела, че в основата на най-известния ти филм – Luminaris, е музикален мотив на танго от 40-те. Как музиката e повлияла на сценария?

ХПС: За мен музиката е много важна част от филма. В повечето случаи, когато пиша сценария, имам идея какво трябва да се получи. В случая на Luminaris първо избрах музиката и създадох сюжета на основата на мелодията.

 

P: Фен ли си на сюрреализма и защо светлината ръководи света?

ХПС: Да! Обичам да работя със сюрреализма и въображението. Идеята за света, контролиран от естествена светлина, е главният герой да бъде мотивиран: той иска да е свободен да създаде нещо ново, за да продължи. Това е историята на човешкия род, а креативността ни позволява да разширяваме възможностите си.

Р: Кои са любимите ти филми?

ХПС: Списъкът е много дълъг! Обичам  Hedgehog in the Fog 1975 (Таралеж в мъглата) на Юрий Норщайн, филмите на Ян Шванкмайер и, разбира се, работата на Норман Макларън.

Пол Дрисън е също гениален. Обичам да гледам и игрално кино. Един от любимите ми филми на всички времена е 2001: a Space Oddisey 1968 (2001: Космическа Одисея) на Стенли Кубрик.

________________________________________________

 

Prozekcia: Do you know what the word “kuker” means?

Juan Pablo Zaramella: Mmmm… yes! (visiting Google translator… Bulgarian to Spanish… oops! It’s not here!) No… I forgot the meaning.

Prozekcia: What is the main topic if the Master class and what do you want to teach the participants?

JPZ: The master class is focused in stop motion and pixelation today, and my goal is to show that it’s not necessary to be part of a big studio or have a budget in order to make a good film.

 

P: When did you start being interested in animation?

JPZ: When I was a little child. The first profession I mention to my parents was “cartoonist”.

P: Do you like improvising?

JPZ: When I do committed works, I have to work with a plan. Rarely there’s place for improvising because you have to deliver a good result in a specific period of time. But when I work in my personal projects I definitely love to improvise! Improvisation gives you a feeling of continuous creativity. I like to feel that I can improve your movie every day. Of course that in certain point you have to take decisions, close ideas and advance to the next step, but it’s a necessary process.

P: You have also been working in advertising… Do you think it is a creative area?

JPZ: I don’t think so. You can be very creative and smart in a commercial, but what defines a piece of art is the intention. In the case of commercials, the intention is to promote a product, and not the spot itself.

P: What inspires you most?

JPZ: Other people inspiration inspires me. When I see a great illustrator, read a good novel, see an amazing film or hear a beautiful piece of music, I feel inspired by these creations. Sometimes everyday’s life inspired me, but sometimes it’s very difficult to define were inspiration comes from.

P: I had read that your most famous film – Luminaris – is based on a tango piece from the 40s. How music had influenced your scenario?

JPZ: For me, music is a very important part of a film. I frequently have a reference of what I want for the film in the very first stage, when I’m writing. In the case of Luminaris, I first choose the music, and wrote the story based on the melodies.

 

P: Are you keen on surrealistic style and why the world is controlled and timed by the light?

JPZ: Yes! I love to work with surrealism and imagination. The idea of a world controlled by natural light is to give to the main character a motivation: he wants to be free creating something new to go ahead. It’s the history of human kind, creativity help us to expand our possibilities.

P: Which are your favourite movies?

JPZ: The list is very long! I love Yuriy Norshtein’s Hedgehog in the Fog, Jan Svankmajer films and of course Norman McLaren’s work.

Paul Driessen is also genius. And I also love to see live action cinema. One of my favourite films of all times is 2001: a Space Oddisey, by Stanley Kubrik.