Мълчанието на Скорсезе

Бог мълчи. Бог винаги мълчи. Бог е сътворил света в мълчание. Човеците забелязват мълчанието, когато най-много искат Той да им говори. Това е изпитанието на вярата.

Silence 2016 (Тишина) отнема 25 години на Мартин Скорсезе. Филмът е по едноименния роман на Шюсаку Ендо. Драма, която проследява участта на трима католически монаси в Япония и мъченическата съдба на християните в страната, която „превръща човешките лица в маски“.

Християнството е в сърцето на Скорсезе. Преди да стане режисьор Мартин обмислял да стане йезуитски монах – каквито са героите във филма. Това не е и първият му опит по темата. The Last Temptation of Christ 1988 (Последното изкушение на Христос) е забранен от Католическата църква – поне в началото.

Достойнствата

Пейзажът. Гледаме Тайван, който играе Япония през 17 век.

Японците. Те предлагат клас по актьорско майсторство, за да докажат, че няма малки роли. Йосуке Кубодзука като Кичиро и Исей Огата – в ролята на инквизитор, изпъкват над всички.

Техническата част. Режисьорът използва умело малки пространства, които успява да затвори около актьорите, за да разгърне важни и силни сцени. Silence 2016 ще ви предложи и няколко драматични и запомнящи се кадъра. Но между тях има и проблеми.

Езикът

Произношението и акцентите са препъни камък в американските филми, когато актьорите трябва да играят чужденци.

Спомнете си актрисите в Memoirs of a Geisha 2005 (Мемоарите на една гейша), които са китайки, преструващи се на японки, докато говорят „ингриш“ с американци, които не би трябвало изобщо да ги разбират. Не е логично. Спомнете си актьорите в The Girl with the Dragon Tattoo 2011 (Мъжете, които мразеха жените), които са заобиколени от надписи на шведски, но говорят английски. Защо?!

Спомнете си Анджелина Джоли, която играе майката на Александър Македонски с… руски акцент. Каква пародия!

Подобни неща ви разсейват, дразнят и остават белези. Скорсезе също дава жертви. Това са Андю Гарфилд и Адам Драйвър, които са монаси португалци. Играта на Драйвър е потресаващо нелепа. Той е конфузен, докато се опитва да „изкаже“ репликите си.

Има два избора. Или говорете на R.P. English – както правят британските актьори, или наемете хора, които говорят чуждия език и сложете субтитри – както правят Тарантино и Мел Гибсън.

Времето

Над 160 минути. Много е. Репетативността води до липса на внимание.

Лиъм Нийсън

Той е учителят на Оби-Уан Кеноби и сенсей на Батман, баща работещ в ЦРУ, и баща на боговете, Роб Рой, и Майкъл Колинс. Той се бие с вълците, а не танцува с тях. Той е самата твърдост.

Сега обаче трябва да е мек, губещ, сразен, дезертьор. Ролята изисква дълбочина, която Лиъм няма. Той е твърдо неубедителен. Може би, защото отец Ферейра не е бил за него. Оригиналният избор за ролята е Даниъл Дей-Люис. Другите две роли са отредени за Бенисио дел Торо и Гаел Гарсия Бернал. Тогава филмът щеше да е различен. А може би не, защото посланието се губи за много зрители.

Посланието

Отсъствието на такова може да бъде доказано, чрез атаките от всички страни. За атеистите филмът е „християнска пропаганда“. За някои християни обаче е „антихристиянска пропаганда“. За азиатци е „пропаганда, показваща света единствено през западната гледна точка“. За снежинките* е „пропаганда на насилието“. Сякаш в желанието си да не получат критики от някъде авторите получават критики отвсякъде.

Това обаче не е целта им. Целта е красотата и агонията на живата вяра. Silence 2016 е дълбок размисъл за вярата и религията. Възможно ли е да спасиш вярата си, ако се откажеш от религията си? Възможно ли е да се спасиш като християнин, ако се от откажеш от християнството, но чрез най-християнския акт – грижата за ближния. Това е храна за размисъл.

Мнението ми в едно изречение:

Не е шедьовърът, който очаквате, ако не сте религиозни.

Свързани публикации:

Hacksaw Ridge – Среща със страданието

Мълчанието на Бергман 

*Поколение Снежинка / Generation Snowflake е термин, който описва младите хора от 21 век, които заради своята изнеженост и деликатност са постоянно обидени и възмутени от нещо. Клинт Истууд използва за същото „pussy generation“.