Hacksaw Ridge – Среща със страданието

Господ е мълчание. Тихо е, когато се молиш. Тихо е, когато вали сняг и когато нощта отстъпва на деня. Тихо е, след моменти на насилие.

Последният филм на Мел Гибсън също ще ви смълчи.

Hacksaw Ridge 2016 (Възражение по съвест) разказва историята на Дезмънд Дос, войникът без пушка. Дос служи като санитар през Втората световна война. Едно от многото му геройства, по време на сраженията за Окинава, е че отказва да се изтегли и остава на бойното поле, за да помогне на 75 ранени американски войници, които пренася един по един, под артилерийски обстрел.

Дезмънд е отдаден християнин-адвентист и отказва да носи оръжие. Филмът се фокусира върху няколко момента от детството и младостта му, които го карат да се отрече от насилието във всичките му форми. Единият от тях, е когато след боричкане с брат си почти го убива. Гибсън улавя именно този момент на тишина, която настъпва в душата ти, след като си причинил болка.

Филмът

Влиза в строя на Saving Private Ryan 1998 (Спасяването на Редник Райън) и Band of Brothers 2001 (Братя по оръжие). Кинематографията – макар цветна и нова, ще ви напомни за военните шедьоври от ’50-те и ’60-те години на 20 век. Движението на камерата, ъглите, ракурсите, огънят, телата, осколките, хаоса и смъртта – ще ги почувствате.

Актьорите

В главната роля е Андрю Гарфийлд, който изгражда Дезмънд Дос като човешко същество, а не супергерой. Нараним, добър и малко странен. Гарфийлд добавя и чаена лъжичка Форест Гъмп – детска искреност и невинност, която на моменти стои като идиотизъм, защото идва от възрастен човек.

Тереза Палмър е съпругата на Дос, за която той остава женен до края на живота й. Кратка справка ще ви докаже, че това е пик в кариерата на актрисата. Сполучлив кастинг избор са Винс Вон, който е строгият и гаден, но смешен старшина и Сам Уортингтън, който е прекият командващ на Дос.

Важна е ролята на Хюго Уивинг, който е Том, бащата на Дос. Неговата противоречива фигура е метафора за целия филм и режисьора му. От една страна, Том е антивоенно настроен, защото сам е участвал във война – Първата световна. От друга, защото е алкохолик, е избухлив и агресивен – сам образ на насилието.

Мел Гибсън

Мел Гибсън поднася най-доброто от себе си. Hacksaw Ridge 2016 съдържа по малко от всичките му останали филми. Поетиката на влюбването на Braveheart 1995 (Смело сърце). Наситеният, брутален натурализъм на Apocalypto 2006 (Апокалипто). Но преди всичко – духовното измерение на болката и страданието на The Passion of the Christ 2004 (Страстите Христови). Очевидно това е важна тема за режисьора.

Всеки военен филм не е филм за войната – казва Мел в едно от интервютата си за Hacksaw Ridge 2016 – а е филм за мира. Така е. Но повечето журналист се фиксират върху реалистичността на картината – хвърчащи ръце, крака, плъхове хранещи се с човешка плът, но не и върху значението.

Филмът на Гибсън е дълбоко християнски, макар да не проповядва настойчиво. Апокриф за душата и разкъсването й между ада и рая.

Християнството има няколко важни стълба. Единият е благородните пориви. Другият е човешката слабост и греховност. Третият е страданието. Страданието е пътя към Божието царство. В моментите на страдание и отчаяние, главният герой ще извика като Исус: Боже, какво да правя, не те чувам, говори ми!

Това е природата на болката, тя настоява да бъде изпитана. Страданието пречиства душата и възнася сърцето нагоре. Във филма има два кадъра, които го изразяват. Единият е с редник Дос, положен на носилка, издигната над бойното поле от хеликоптер. Другият е с отмиването на кръвта и мърсотията полепнала по тялото му – ново кръщение.

Критиката

Да, имам такава. Започнах ревюто с важността на тишината. Филмът би спечелил с още тишина. Героичната музика – фанфари и струнни инструменти, звучи дори, когато главният герой се влюбва в жената на живота си. Превръщайки мига от нещо красиво в нещо мелодраматично.

Другата ми забележка е deja vu. Изразявал съм същото – все още непроменено, недоволство към Schindler’s List 1993 (Списъкът на Шиндлер) и края му. В него Спилбър прелива жанровете и го прави квазидокументалистика. И тук ще чуем и видим истинския герой, който ще преразкаже сцени, които вече сме гледали. И в двата филма похватът е излишен, насилен и неканен.

„Всички войни са симптом за провала на човека като мислещо животно“ – пише от фронта на Втората световна война Джон Стайнбек. A самият Дезмънд Дос казва: „Никога не успях да си представя Исус, който държи пушка и убива хора“. Може би мислещите животни могат да помислят над това.

Мнението ми в едно изречение:

Солиден.