The Girl with the Dragon Tattoo 2011

Думата „римейк“ е мръсна за повечето зрители. Хората мразят филмовия преразказ, защото е синоним на алчност и мързел. Но не винаги. Всеки има право да разкаже една история по негов си начин и понякога – това е по-добрият начин. В Prozekcia имаме цяла поредица от три част посветена на тези успешни изключения: Тук и Тук и Тук

The Girl with the Dragon Tattoo 2011 (Мъжете, които мразеха жените), на Дейвид Финчър, може би трябвало да попадне в нея.  Момент, нека да реагирам на българския превод на заглавието – Какво  е това?!? Да го е***!!!

Филмът е адаптация на книгата „Мъжете, които мразеха жените“, част от трилогията „Милениум“ на Стиг Ларшон. Заученият мениджърски подход, когато критикуваш – е да направиш сандвич. Започваш с филия положителност, слагаш дебел резен критика, затваряш с усмивка и оптимистично намигване. Bullshit!  Аз искам веднага да кажа какво ме дразни – акцентът.

Когато английски актьори играят римляни или гърци – например в I Claudius 1976 (Аз, Клавдий), те запазват английското си произношение, а не се опитват да говорят развален английски с гръцки акцент. Когато Анджелина Джоли играе майката на Александър Македонски – задължително трябва да е на амортизиран английски с руски акцент. Не знам защо американците го правят, но ме дразни – мен и може би в конкретния случай – Кралство Швеция.

Като изключим Даниeл Крейг (англичанин), който запазва нормалният си акцент, всички останали симулират английско-шведска интонация. Вмъкват думички като skål!“ (наздраве), tack (благодаря), а Руни Мара на няколко пъти използва Hej, hej (Нещо като: „Здрасти, прибрах се“).

Другото странно е, че всички надписи – върху консервите котешка храна, шоколада, кафето, вафлите, табелите на улиците и магазините, кориците на списанията, и книгите са на шведски, но заглавията на вестниците са на английски. Термометрите показват колко е студено във Фаренхайт, но Швеция използва Целзий…………. Знам, детайли!!! Но е шизофренично, когато ги забележиш!

А сега сравнението. Изключително важно: Не съм чел книгите. Сравнявам единствено филмите.

Män som hatar kvinnor 2009 vs. The Girl with the Dragon Tattoo 2011

Микаел Блумквист, разследващ журналист

Оригиналният Блумквист е мек, грижовен, феминизиран – швед. Предпочитам американския вариант, който е фокусиран и мъжествен. Крейг вкарва малко от увереността на Бонд, което ми допада – особено в сцената, когато за първи път отива в апартамента на Лисбет, а тя е с приятелка. Крейг го приема без смущение. Запазва хладнокръвие дори, когато разбира, че Лисбет е преровила цялата му лична информация. Oбръгнал разследващ журналист не би трябвало да прави сцени, от разкриването на модерната реалност.

0:1

Лисбет Саландер, хакер, готик рокер и въобще – енигматична мацка

Макар главният герой, поне в първата част от трилогията, да е Блумквист звездата е Лисбет. Рууни Мара изиграва ролята женствено – тя е млада, деликатна, даже уязвима – въпреки татуировките. Допълва Даниeл Крейг, а в процеса на действието позаяква пред очите ни и дори се влюбва. Момент, трябва да попитам нещо Ани…

…Ани, която е чела книгите, казва, че Рууни е по-близо до образа в книгата. А и е номинирана за Оскар 2012. Хубаво, де. Аз предпочитам Ноуми Рапас, тя е яка още в началото. Твърда, сигурна, калена от живота, можете да повярвате, че ако правите секс (независимо от пола ви), тя ще е отгоре. Всичките й сцени са силни, включително една от важните – когато я нападат в метрото.

1:1

Хенрик Вангер, богат индустриалец, който наема Блумквист, за да разгадае мрачна семейна тайна.

Плъмър – разбира се.

1:2

Ерика Бергер, редактор, любовница и шеф на Блумквист

В шведската версия любовната връзка между Блумквист и Бергер не е подчертана. Финчър решава да я развие, което според мен прави героите по-интересни. Робин Райт е секси, дори на тази възраст. Лена прави героинята флегматична, ледена кралица, но е по-правдоподобна като редактор на политическо списание.

2:2

Бих продължил с останалите герои, но не си спомням шведските, което е показателно. Трябва да дам още една точка на американския кастинг за Стелан Скарсгард, в ролята на Мартин Вангер. Сцената, в която се разкрива, на фона на Sail Away на Ения, e брутална.

2:3

Музика
Американският филм печели безапелационно с Трент Резнър и Атикъс Рос.

2:4

Кинематография, сценография, арт-дирекция

Първо, почти никой не може да бие американците на декори, реквизит, грим и костюми. Второ, това е Дейвид Финчър. Абсолютно всичко във филма е обмислено, аранжирано и подобаващо осветено – дрехите и аксесоарите, масите, и столовете, библиотеките, книгите, диваните, и канапетата, вендинг машините, чашите, виното, сандвичите, и сиренето в тях… Разбира се, бюджетът от $90 000 000 много помага за това.

2:5

С по-добър кастинг, визия, музика и доказан режисьор американците печелят и все пак… Не съм проверявал астрономическото време, но субективно американският филм ми се стори по-дълъг и на места по-бавен. Въпреки че има повече време – нещо му липсва… координация, съспенс, химия – не знам какво, а и краят е объркващ.

Мнението ми в едно изречение:

Щях да харесвам тази версия още повече, ако не бях гледал шведския оригинал.

P.S. Respect! За Тим Милър от Blur за мегаяките въвеждащи надписи.