Адаптация 1

Баба ви е рецидивист. Ваш’та баба! Спомняте ли си как ви разказваше приказки? Спомняте си. А спомняте ли си, че когато се научихте да четете и си ги прочетохте сами, открихте някои съмнителни разлики. Може би в нейната версия Палечка не се появяваше от цвете, а от орех. Може би вълкът от Червената шапчица оцеляваше. Може би Снежанка не се убождаше с отровен гребен. Може би Макс и Мориц не бяха изпичани живи, нали? Защото баба ви е рецидивист – адаптатор.

Авторското право над историите се появява с печатното слово. Когато нещо е напечатано, то става видим плод на индивидуално усилие. Но така разказът става един, статичен – неподлежащ на промяна. Застоят не е любим на еволюцията, затова се правят адаптации – приспособяване на разказа към различните условия на средата.

Независимо дали е повествователен, описателен, подробен, сбит или свободен преразказът насърчава взаимодействие с историята от различни гледни точки: на автора, на преразказващия, на самата публика. Ако нямаше преразказ, нямаше да има Холивуд. А сигурно и кино изобщо.

Често римейкът на филми е лоша идея и пълен провал. Често, но не винаги. В малка серия от няколко поста ще ви го докажа. Ще се опитам да отдам почит на оригиналните заглавия, които трябва да гледаме и помним. Но сами ще видите, че адаптациите никак не са зле, даже понякога са по-добри от оригинала.

Оригиналът

用心棒 / Yojimbo 1961 (Телохранител)

Филм на Акира Куросава, който разказва за безименен ронин – самурай без господар, който странства в земите на западащата династия Тукогава. Самураят (Тоширо Мифуне) попада в бедно село, раздирано от война между две банди. Едната е в търговията със саке, другата с гейши. Самураят убеждава и двата лагера да го наемат за телохранител. Хитрият му план е да  разчисти селото от боклуците.

Какво е оригинално? Това е тегав въпрос. Куросава използва мотиви от книги на Дашиел Хамет, за да създаде своята история. Не само това – той презаснема кадър по кадър някои от сцените на The Glass Key 1942 (Стъкленият ключ), класически филм ноар, по роман със същото заглавие на Хамет.

Независимо от това, ако не сте гледали Yojimbo – гледайте го. Много малко са режисьорите, които могат да създават атмосфера така, като Акира Куросава.

Незаконният преразказ

A Fistful of Dollars 1964 (За шепа долари)

Е първият спагети уестърн, от трилогията за Мъжа без име. За главната роля Серджо Леоне избира непознат актьор на име Клинт Истууд, а музиката е работа на Енио Мориконе. Историята е за самотен майстор стрелец, който пристига в малък мексикански град. Там кипи война между два престъпни рода… Всичко е наред, освен, че Леоне забравя да плати права на Куросава. Японецът завежда дело, спира премиерата за американския пазар с 3 години и в края печели 15% от приходите на филма.

Модерният преразказ

Last Man Standing 1996 (Последният оцелял)

Режисьор е Уолтър Хил, в главната роля е Брус Уилис, в запомнящата се роля – Кристофър Уокън. Действието се развива по времето на Сухия режим. В малкия град Джерико, Тексас пристига наемен убиец… déjà vu.

Повечето хора, включително критици не харесват тази интерпретация. Аз съм я гледал 4 пъти. Харесва ми, че филмът е мрачен, прашен и оранжев. Харесва ми, че мъжете носят костюми и шапки. Харесва ми, че един от лошите е хипофизен гигант – точно както в Yojimbo. Харесва ми, когато Брус стреля с .45 мм  пистолети.

Отличният преразказ

Lucky Number Slevin 2006 (Късметът на Слевин)

Режисьор: Пол Макгигън, стрелящ с пистолети – Брус Уилис, в главната роля – Джош Хартнет.
Късметът на Слевин го води в Ню Йорк, за да попадне насред война между двама престъпни босове – Равина (Бен Кингсли) и Шефа (Морган Фрийман). Слевин е вербуван и от двете организации, но е под постоянното наблюдение на инспектор Бриковски (Станли Тучи). Луси Лиу играе съседката, която винаги сте искали да имате.

Филмът е бърз, стилен и остроумен. Ако някой заслужава специална похвала, това е сценаристът Джейсън Смилович, който създава едни от най-добрите словесни престрелки в историята на филмовите диалози.

Аз се досещам за поне още два преразказа по темата. А вие?