Франк Маршал работи в Ню Йорк за списания, звукозаписни компании, реклама и за себе си. Колекционира снимки и албуми. Манията му е да издирва класически актови фотографии, а желанието му – един ден да ги издаде в книга. Той е меломан. Музиката е неговото вдъхновение, много от снимките му са инспирирани от песни.
Frank Marshal works in New York city for magazines, record labels, advertising, and for himself. He is collecting photos and photography books. His mania is to trace, and collect vintage nudes. His dream is to make a book out of them at some point. But that would be after his work get published too.
Песента “There Used to Be a Ballpark” на Франк Синатра е ключът за черно-бяла, зимна фотография на детско игрище за бейзбол, зад което се е сгушило гробище. В песента се пее: “Имаше едно време игрище за бейзбол, където тревата беше топла и зелена. И хората играеха с радост, която никога не съм виждал. А въздухът бе чуден… “
Prozekcia: Здравей, Франк! Какво правиш напоследък? Имаш ли нов проект?
Франк: Това, което правя е да се грижа за Оскар – любимият ни дакел. Спасихме го от приют. Сега е на две и половина, справя се отлично. Занимавам се и със скучни неща, поправям разни работи из къщата, такива ми ти работи. А, да – ожених се, купих си къща в провинцията, всичко е прекрасно. Сватбата беше отразена в New York Magazine. Напоследък съм съпруг.
Проектите по които работя са моите фотографии. Те са проект в развитие от типа, който никога не свършва. Не снимам по веднъж и край. Спирам, когато ми свърши лентата. В момента търся изгубената Америка, правя го отдавна. Искам отново да снимам и актова фотография.
P: Защо избра Ню Йорк? Защото там е по-лесно да намираш работа или защото просто го обичаш?
Ф: Преместих се в Ню Йорк преди около 30-т години, заради романтиката и мистиката на мястото. Ню Йорк изглеждаше толкова готин, когато го гледах по телевизията като дете. Ако успееш тук… можеш да успееш навсякъде, пееше Сините очи (Франк Синатра).
Ню Йорк е място, където трябва да бъдеш, работа можеш да намериш навсякъде. Вярно е, че тук е по-лесно да се срещаш с клиенти или добри галерии – има много плюсове. Но градът се самоубива с цените си и започна да губи от своя чар.
P: Мога да кажа, че снимките ти са кинематографични. Като малки машини на времето те ме телепортират в добрите стари времена – блясъкът на ’50-те, сексапилът на ’60-те. Как го правиш – с магия?
Ф: Благодаря за добрите думи. Да, магия е. Но аз я търся. Трябва да й помогна да се случи. Не излизам от вкъщи, за да щракам снимки, аз ги създавам. Мисля, че магията е в светлината, мястото и момента. Чудният момент – имаше такава песен. ’60-те бяха секси, обичам старите снимки на Playboy от това време. Понякога правя снимки, които ми напомнят любими филми. И да, разработих машина на времето, държа я в мазето – страхотна е за ваканциите.
P: Обичаш да правиш портрети. Когато ги гледам си мисля, че би могъл да работиш в кастинг агенция. Вършил ли си подобна работа? Ако ти си кастинг директор, кой би избрал за перфектния филм? Кой би искал да застане пред обектива ти?
Ф: Работил съм за филмови продукции и реклами, но никога като кастинг директор. Мисля, че бих харесал тая работа. Зависи от филма, бих желал да работя по филм за Джеймс Бонд. Като малък нямах търпение да порасна, за да стана Джейм Бонд. Шон Конъри е човекът, въпреки, че новият Бонд е много добър. Всъщност, той е най-добрият Бонд… след Шон. Мисля, че Дейвид Крег и Крисчън Бейл са любимите ми актьори. Разбира се, много бих искал да работя с Годзила.
P: Франк, винаги съм искал да те попитам: Защо мразиш дигиталнта фотография? Но нека бъда позитивен… Франк, защо толкова много обичащ фотографската лента?
Ф: Виж, живеем в много интересни времена за арт фотографията, но не чувствам, че това ги прави добри времена. Дигиталната фотография е масовият пазар и като при всяка масовизация вкусът бива подменен от стандарта, от уеднаквяването. Дигиталната фотография се движи от едно нещо – комерсиализмът, както знаем тя убива лентата и тъмната стаичка. Фотографските компании постепенно спират производството на филми и хартия. Слава Богу, че има няколко малки фирми в Източна Европа, които още произвеждат качествени продукти. Извинявай, че се увлякох, но наистина мразя дигиталната фотография. Използвам я само, ако е нужно за работа. Предпочитам лента.
Мисля, че докато сме живи ще станем свидетели на смъртта на фотографския филм и изчезването на едно изкуство, защото компаниите могат да правят повече пари от дигиталното. Не знаеш какво имаш, докато не го загубиш. Джони Мичел То отговаря, защо обичам лентата – Защото е красива и няма нищо, като нея. Защото има живот. Има светлина.
P: Какво те пали?
Ф: Обичам, когато хората харесват работата ми. Обичам, когато работата ми вземе та се продаде. Лентата е възбуждащо нещо.
P: И разбира се, защото сме място за филми – Франк, кои са любимите ти филми?
The Wizard Of Oz 1939 (Магьосникът от Оз)
Обичам този филм, още от дете. Филмът те учи, какъв е смисълът от живота. Най-добрите герои и най-добрата вещица. Както пее Плашилото: “Само да имах мозък”.
Brazil 1985 (Бразилия) Той е като смешна версия на 1984. Всичко свързано с този филм е страхотно и истина.
Blade Runner 1982 (Блейд рънър) Велика научна фантастика.
Batman The Dark Night 2008 (Черният рицар) Най-добрият Жокер за всички времена!
Trains, Planes and Automobiles 1987 (Самолети, влакове и автомобили) Супер смешен, а после на финала плачеш.
Animal House 1978 (Зверилник) Последният истински смешен филм.
Airplane! 1980 (Има ли пилот в самолета?) Любима реплика: “ It seems a bad week to stop sniffing glue.“
It’s a Mad Mad Mad Mad World 1963 (Този луд, луд, луд свят) Най-смешният актьорски състав.
The Exorcist 1973 (Екзорситът) Най-страшният филм.
The Twilight Zone (Зоната на здрача) ТВ сериалът от края на ’50-те и началото на ’60-те. Велик във всяко отношение. Дори мисля, че е философски.
И няма начин да изпусна телевизионния сериал Twin Peaks 1990 (Туин Пийкс) и филмът по него Fire Walk with me 1992 (Огън следвай ме).
Ако искате да видите още от прекрасните снимки на Франк, влезте на неговия сайт.
И понеже Франк е пич и ни даде разрешение – можете да му станете приятели във Facebook
Благодарим на Франк за интервюто, а на вас, че го прочетохте!
He is a music junkie. Music is the inspiration for his pictures many of them are based on songs. “There Used to Be a Ballpark” by Frank Sinatra is the key to a photo of a little league ball park with a cemetery behind it shot in the beginning of winter. “Oh, there used to be a ball park where the field was warm and green,and the people played a crazy game with a joy I’ve never seen.” – The song begins…
Prozekcia: Hello, Frank. What are you doing recently? Do you have a new project?
Frank: What I’ve been doing recently is raising my 1 year old dachshund Oscar. He was a rescue. He’s now 2 and a half and doing great. There has been a lot of fixing things in the house boring stuff like that. Got married, got a house in the country all of which has been great. The wedding was in New York Magazine. So I guess I been a house husband recently.
My project, well I kind of think as my photos as an on going project. They kind of never will end. I don’t really shoot one thing and then stop. I’ll stop when I can’t get film. At the moment I looking for that lost Americana. But I’ve been doing that for a long time. I’d like to get back to shooting nudes again.
P: You are working in New York. Why – because it is easier to find work there or because you love the place?
F: Well, I move to NY about 30 years ago because of the romance and mystic of the city. It always looked so cool as a kid seeing NY on TV. And if you can make it there…… you know what they say. Well Old Blue Eyes says, that would be Frank Sinatra. NY was the place to be but now you can be anywhere to get work. It does make it easier to see clients and meet with galleries. There are great thing about NY but the city is pricing itself out of existence. So for me it has lost a lot of it’s charm
P: Your pictures are cinematic they are little time machines. They are teleporting me into the good times – the glamour of the ‘50s, the sexiness of the ‘60s. How you do it? Magic?
F: Thank you for your kind words. Yes magic. But I go out and look for that magic. You have to made it happen. I don’t go out and take pictures, I make them. I would say that magic is the light, the place and the moment. That magic moment, another song. The 60’s were pretty sexy, I love old Playboys from that time. I will make photos that remind me for favorite films sometimes. I have developed a time machine I keep in the basement, great for vacations.
P: You love portraits. When I watch them I think that you can work in a casting company… have you? Who will you pick if you are making a casting for the perfect movie? Who you want to be in front of your camera?
F: I have worked on films and some commercials. I never get to be the casting director but I would love that job. It depends on the movie, I’d like to do a Bond film. I was going to grow up and be James Bond. Sean Connery that is, all thought the new Bond is great. Best Bond after Sean. Well I think David Creg or Christian Bale are my favorite male actors. And of course, I’d love to work with Godzilla.
P: Frank, I always wanted to ask you: Why do you hate digital? But let me be positive: Frank, why do you love film so much?
F: Well, these are interesting times for the art of photography and I don’t feel they’re good times. Digital is the mass marketing of photography, and as with the masses the lowest common denominator is the standard. Digital is completely driven by commerce. The cost of shooting professional digital now is priced out of this world. Digital is killing darkroom or wet photography as we know it. The photo companies are discontinuing films and papers will regularity. Thank goodness for some companies in Eastern Europe for producing great photo papers and products. Sorry about my rant, I just hate digital photography. I use it for jobs if I have to but I prefer film.
I think we are going to see the death of film in our life time, an art form gone, because companies can make much more money on digital. “ You don’t know what you’ve got till it’s gone“ Joni Mitchel To answer the question why do I love film? It looks beautiful, there is nothing like it. There is life to film. There is light.
P: What turns you on?
F: I love it when people like my work and I love it even more when it sells. Film is a turn on.
P: And of course because we are a place about films – Frank, What are your favorite films?
The Wizard Of Oz
Ever since I was a kid I loved this movie. The movie is what life is all about. Best characters and greatest Witch ever. „If I only had a brain“
Brazil
It’s so much like a funny 1984. Everything about this film is great and so true.
Blade Runner
Great Sci-Fi
Batman The Dark Night
Best Joker ever!
Trains, Planes and Automobiles
Super funny and then you cry at the end.
Animal House
The last great funny movie.
Airplane
„It seems a bad week to stop sniffing glue.“
It’s a Mad Mad Mad Mad World
The funnest cast ever.
The Exorcist
Scariest movie
The Twilight Zone, the TV show from the late 50’s early 60’s.
Great in every way. I think it’s philosophic. Everything about life is in this show.
And I can’t leave out all of Twin Peaks the TV show and the movie Fire Walk with Me
See more of Frank’s great work.
And definitely you should become his friends: Facebook
Vintage Toddler Boy Train Engineer Overalls Outfit with Hat