12 разказа за разказвачи

Беше десет сутринта през май. Денят не бе оригинален – пак валеше. Той отпи глътка чай, надвеси се над клавиатурата и хладнокръвно набра: Убий го. Убий разказвача.

Всеки теоретик, критик и любител на правила ще ви го каже: Използването на разказвач във филм е измама за мързеливци, нечестно запълване на дупки в историята, а също е предателство – издава, че сценаристът и режисьорът нямат талант. Ако имаха, трябваше да се изразят със средствата на киното – визия, монтаж, музика, осветление…

Обидно е, когато някой ти разказва това, което гледаш. Обяснява ти сценария, подчертава ти поуките – като в детско филмче. Но в изкуството изключенията от правилото стават изключителни.

Това са филмите, които забравят нормата и използват разказвач – и то какъв!

Казват, че Морган Фрийман може да чете телефонния указател и пак ще е интересно. В Shawshank Redemption 1994 (Изкуплението Шоушенк) той е Ред Рединг, който разказва забележителната история на Анди Дюфрейн.

Десет години по-късно той повтаря ролята в Million Dollar Baby 2004 (Момиче за милиони), където е силата на надеждата, приятелството и добротата като бившия бокьор Еди.

Знам, кой може да бие Морган Фрийман – Ема Томпсън. Обичаме Stranger than Fiction 2006 (Не може да бъде). Историята на Харолд Крик (Уил Феръл) е разказвана блестящо от неговия „създател“ писателката Карън Ейфел.

Нуждата ни от свободата и истински чувства боли в American Beauty 1999 (Американски прелести). Героят на Кевин Спейси (Лестър Бърнам) разказва цялата история от отвъдното.

Друг разказ за ефектите от консуматорския начин на живот е Fight Club 1999 (Боен клуб). Героят на Едуард Нортън няма име, той е просто Разказвачът. Действието се движи от другото му Аз – странният продавач на сапун Тайлър Дърдън.

Първо лице, единствено число  – Том Ханкс, Forrest Gump 1994 (Форест Гъмп).

Били Боб Торнтън също разказва в The Man Who Wasn’t There 2001. Той е бръснар с големи амбиции в малко градче, който се забърква в лабиринт от планове и кроежи.

Ще се изненадате, но разказвачът в Apocalypse Now 1979 (Апокалипсис сега) не е Мартин Шийн, а неговият по-малък брат Джо Естевес. Причината е, че Франсис Форд Копола прави монтаж на филма в продължение на три години, след заснемането му. Мартин бил зает, когато дошло време за запис, затова брат му спасява положението за втори път. Да, макар да не е вписано в официалните надписи, Джо играе в няколко сцени вместо Мартин, защото последният получава инфаркт по време на снимките. За да не загуби финансирането от студиото Копола тихомълком използва Джо.

В Curious Case of Benjamin Button 2008 (Странният случай с Бенджамин Бътън) разказвачът е Брад Пит, любима част от разказът му е:

Подобно на романите на Дашиел Хамет Sin City 2005 (Град на греха) е изплетен от вътрешните монолози на героите.

Разказването в Goodfellas 1990 (Добри момчета) на Мартин Скорсезе е интересно. Повечето говорене идва от гангстера на дребно Хенри Хил (Рей Лиота), но на места се включват и други герои.

Поставяме точка с един от най-добре написаните текстове за разказвач – филмът е Magnolia 1999 (Магнолия).

Ето другите правила и техните изключения, които сме описали:

Книгите винаги са по-добри от филмите

Римейкът винаги е по-лош от оригинала – част 1 и част 2 и част 3
Та, това се случи – повече или по-малко.

 

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *