7 филма, по-добри от книгите, по които са направени

Казват, че изключенията потвърждават правилото. Огледайте се – ще видите, че животът ни се състои повече от изключения, отколкото от правила. В нашия блог обичаме изключенията, затова и направихме серия, която включва девиации на правилото: Римейкът винаги е по-лош от оригинала.

Това не е блог за хора, които нямат време за книги. Но днес ще ви изброим няколко изключения на правилото: Книгата винаги е по-добра от филма.

Поради наративната си способност киното е свързано много по-силно с литературата, отколкото с живописта или фотографията. Литературата е източник на хиляди идеи, сюжети и истории използвани в киното. Замислете се, последните години повечето популярни писатели – Гришам, Крайтън, Роулинг, Мейер, Браун… създават не книги, а чернови за киното.

Разбира се, книгата винаги е имала едно голямо предимство пред филма – време. Времето дава възможност на книгата да се развие, да разцъфне и да се изпълни с детайли и нюанси, за които филмът няма време.  Филмът компенсира този дефицит. Писателят е тиранин на книгата. Той решава какво, кога и как ще разберем като читатели. Режисьорът до голяма степен ръководи създаването на филма, но актьорите, гримьорите, операторите, осветителите, тонрежисьорите и всички останали могат да повлияят върху цялостното ни усещане. Киното е демократично изкуство за създаване и консумация.

Сигурни сме, че вие ще се досетите за още филми, които са по-добри от книгите, по които са направени. Кажете ни ги.

Книгата: The Silence of the Lambs, автор Томас Харис.
Филмът:  The Silence of the Lambs 1991 (Мълчанието на агнетата), режисьор Джонатан Деми, в главните роли – Джоди Фостър, Антъни Хопкинс.

Не знам знаете ли, но първият филм, в който се появява Ханибал Лектър е Manhunter 1986 (Ловец на хора). Филмът е адаптация на друг роман на Харис – „Червеният дракон”. Заради проблем с авторското право режисьорът Майкъл Ман сменя името на героя от Лектър на Лектор. Ролята изпълнява Брайън Кокс и според Теменуга той е по-страшен от Хопкинс.

The Silence of the Lambs 1991 е с платинен статус. Не сме проверявали, но сме сигурни, че няма друг трилър взел 5-те най-престижни награди Оскар: Най-добър филм, Най-добър режисьор, Най-добър актьор в главна роля, Най-добра актриса в главна роля и Най-добър адаптиран сценарий. Класика!

Книгата: The Bourne Identity, автор Робърт Лъдлъм.
Филмът: The Bourne Identity 2002 (Самоличността на Борн), режисьор Дъг Лиман, в главната роля Мат Деймън.

Книгата, както повечето книги на Лъдлъм, е прилична – той е майстор на конспирациите, но е небрежен към всички герои, освен главните.

Когато излезе филмовата трилогия за Джейсън Борн си помислих, че това е моят Бонд. Трябва да си призная, че 007 никога не е бил сред любимите ми герои. Дотогава го правеха  твърде театрален, позьорски, дори пародиен. Филмите за Борн са наситени, напрегнати и брутално истински. Ако искате качествен шпионски трилър – това е.

Книгата: The Shining, автор Стивън Кинг.
Филмът: The Shining 1980 (Сиянието), режисьор Стенли Кубрик, в главната роля Джак Никълсън.

В едно интервю на Стивън Кинг, което гледах преди 5-6 години, той разби Кубрик и адаптацията на книгата. Спомням си, че използва думи като: „клиничен”, „студен”, „лишен от сърце”.

Несправедливо. Неоправдано. Нечестно. Но разбираемо. Кубрик променя много историята – няма автор, който би го понесъл леко. Книгата, която прочетох преди да гледам филма, е за хотел обитаван от зъл дух и дете с паранормални сили. Филмът разказва за баща алкохолик, обзет от зли духове. Мога да напиша поне 5 страници за това колко хипнотичен, луд и красив е филмът. И колко пъти цели сцени са били копирани от други режисьори, дори от Стивън Спилбърг. Ако не сте го гледали, ще ви посъветвам да не правите като мен – да го гледате за първи път сами, на тъмно и в полунощ.

Книгата: Rita Hayworth and Shawshank Redemption, автор Стивън Кинг.
Филмът: The Shawshank Redemption 1994 (Изкуплението Шоушенк), режисьор Франк Дарабонт, участват Тим Робинс и Морган Фрийман.

Не го правя нарочно. Не се опитвам да очерня името на Стивън Кинг, но за мен това е ситуацията: филмът е по-добър от новелата.

Книгата: The Godfather, автор Марио Пузо.
Филмът: The Godfather 1972 (Кръстникът), режисьор Франсис Форд Копола, участват: Марлон Брандо, Ал Пачино, Робърт Дювал, Даян Кийтън, Джеймс Каан.

Сценарият следва почти подробно книгата, защото сценарист е самият писател. Благодарение на романа научих какво е: консилиери, омерта и Коза ностра. Благодарение на филма се насладих на историята. Capito?

Книгата: A History of Violence, автор Джон Уогнър.
Филмът: A History of Violence 2005 (Тъмно минало), режисьор  Дейвид Кроненбърг, в главната роля Виго Мортенсен.

Това е блестящото изключение в нашата мини класация. Признавам, че книгата всъщност е „графична новела”, нарисувана от Винс Локи. Сигурен съм, че повечето от вас не са я чели. Не се опитвайте. Повярвайте ми – дълбочината, която Кроненбърг постига във филма е отчайваща плитчина в книгата. Тя е само за насилието – грозно, тъпо, отблъскващо, безсмислено. Филмът е за истината, изкуплението, любовта, прошката. Той е и за още нещо – за това, че Виго Мортенсен може да играе, а не само да си вее меча, докато е заобиколен с орки, елфи и джуджета.

Книгата: The Lord of the Rings, автор Дж.Р.Р. Толкин.
Филмите: The Lord of the Rings Trilogy, режисьор Питър Джаксън, участват актьори и населението на Нова Зеландия.

Шокиращо! Но мисля, че филмите са по-добри. Скандално! Не съм чел книгата. Защото е 1216 страници на английски език, което обърнато на български е горе-долу… 50 000 страници… минимум!!!

Епично! Хиляди легенди, песни, поверия, предания, светове, същества, битки, заклинания, пророчества, магии и дълги, дълги, дълги, дълги, дълги пътувания. Какво можете да очаквате от човек, чието име е Джон Роналд Руел Толкин – сбитост? Майсторство! Е, че Питър Джаксън е съумял да дестилира човешка история от логореята на професора по филология от Оксфорд. Разказва я в 3 филма, които правят щастливи толкова много хора. Гледах третата част в студено кино и дразнеща компания, обърках края около 6 пъти и когато наистина свърши – след 250 минути – бях щастлив!