За Анна, Балканите и един проект, който можеш да спечелиш

Според Уинстън Чърчил: Балканите произвеждат повече история, отколкото могат да поемат. Повече история, повече кино. Днес ще ви представим Балканския Документален Център (БДЦ). Ще ни помогне Анна Стоева. Анна предпочита чая пред кафето и всичко останало. Тя е и продуцент в АГИТПРОП и мениджър на БДЦ.

Prozekcia: Здрасти, Aнна!

Анна: Добро утро!

P: Без увод – Каква е идеята зад БДЦ?

А: БДЦ е място за обучение, подкрепа и създаване на документални ко-продукции в нашия регион. Проектът е на Мартичка Божилова, Борис Мисирков и Георги Богданов и върви по стъпките на една дългогодишна мечта. БДЦ е място, помощник и посредник в създаването на авторски документални филми и кампании на Балканите. Центърът обединява творческия потенциал на автори на документални филми от региона. Целта е постепенно, чрез програми за обучение и институционална подкрепа балканското документално кино да достигне нивото на европейския пазар.

P: Кой е последният проект на БДЦ по който работи? Хареса ли ти?

А: Основният ни проект за тази година беше работилницата на Балканския Документален Център, нейното бебешко, първо издание. Седем избрани проекта за документални филми от България, Турция, Македония, Косово, Босна и Херцеговина и Сърбия прекараха 10 дни в срещи с международни лектори, майсторски класове, прожекции и работа върху идеите си.

Събра се много жива и интересна група, със много свежи и много различни проекти, с които работихме през двата модула на работилницата в София и Косово – малко повече за кой, какво, кога и как има тук.

Вторият модул на проекта беше по време на документалния фестивал DokuFest в Призрен – абсолютно го препоръчвам като дестинация, съвсем друг свят на 5 часа разстояние.

P: Когато говорим за европейско кино знаем, че германците си имат експресионизъм, италианците неореализъм, французите ню уейв, скандинавците… депресивен авангардизъм, а какво имат балканците?

A: Драйв. И чувство за хумор.

P: Кой е последният балкански филм, който те впечатли? И с какво?

A: Един от последните балкански документални филми, които гледах, е румънският The World According To Ion B. (Светът според Йон Б.) на Александър Нанау. Филмът е за новоткрития румънски Анди Уорхол, който през 30-годишната си кариера на гробар, клошар и общ работник при строителството на Двореца на народите на Чаушеску е направил над 200 страхотни политически колажи, които сега са в световноизвестни галерии.

P: Да сменим гледната точка. Наскоро гледах представяне на писателката Елиф Шафак. В него тя каза, че магията на историята, която разказваме се губи, ако я погледнем като нещо различно от история. Когато критиците четат нейна книга те очакват да видят турска история с турски герои, която манифестира турска идентичност. Мислиш ли, че е опасно автор да бъде категоризиран като “балкански”? Той ще изгуби своята индивидуалност, за да се превърне в нещо по-голямо – посланик на цял регион. Хората биха очаквали от него единствено филми за война, забрадки и безпътицата. Би ли могло това да ни превърне в културно гето?

A: Разбира се, етикетът „балкански автор” носи със себе си и съответните очаквания, особено в игралното кино. Една от основните мерудии на балканското документално кино е, че добрите филми от последните години имат едно общо качество – по много неочакван начин да играят с балканския стереотип. Винаги се намира нов начин да разкажеш една привидно стара история, както, например, в Коридор #8, или да покажеш нова, като в The Caviar Connection.

P: Общото за филмовите герои по нашите земи е, че обичат да пият, пеят, плачат, псуват, любят и бият. Разкажи ни за проекта Domestic violence and the fight against и защо го подкрепяте?

A: Проектът е инициатива на холандската Stihtung Cultural Aid, Холандия и събира млади кинотворци от Балканите, които да посветят една седмица на творческа работа върху стереотипите, проблемите и разбиранията ни за домашно насилие. Работилницата ще се проведе между 18 – 26 октомври в Амстердам и ще обедини прожекции, семинари, майсторски класове, както и работа в група с методи на психодрамата с цел младите хора от различни култури да споделят своето виждане по проблема и отражението му в съвременната култура. За избраните участници се предлагат стипендии.

P: А какво трябва да направя, за да участвам?

A: Трябва да си млад български продуцент на възраст между 20 и 25 години. И да реагираш бързо, тъй като буквално в следващите няколко дена приемаме последните кандидатствания. Желаещите могат да ми пишат на email@bdcwebsite.com за повече информация и ще им стискам палци – и очаквам тяхно CV на английски и кратко мотивационно писмо, защо искат да участват.

P: БДЦ не е виртуално начинание, а съвсем реално. Имате си къща – къде е и кой може да ви идва на гости?

A: Засега само желаещи да почустват строително-ремонтни дейности. Наистина имаме стара къща в центъра на София, която гласим за отворена лаборатория за случване на документални проекти. В нея сега тече основен ремонт, който, надяваме се, ще приключи в близките месеци. Идеята е тя да се превърне в пространство за работа, прожекции, уъркшопи, да има оборудвани монтажни и рисърч лаборатории – и да е отворена за интересни документални идеи от Балканите, които имат хъс и потенциал да надскочат границите на родната си държава.

За момента къщата ни е по-скоро виртуална, но мрежата ни от контакти и ноу-хау въобще не е и сме отворени към нови идеи, както и интересни балкански проекти, търсещи подкрепа – ако не в реалния, във виртуалния свят знаете, къде да ни намерите.

P: Анна, благодарим, че се съгласи да представиш БДЦ пред нашия млад, но амбициозен блог!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *