Вдъхновението на Фелини тежи не повече от 50 кг. Съмнявам се да има 1,50 м. Не очаквайте да е красиво. Отговаря на името Джулиета Мазина.
Когато за първи път гледах La Strada 1954 (Пътят) на Фелини, се изненадах, че това е жената на живота му. Трудно можех да нарека жена съществото, което се дивеше на буболечките и гонеше хартиени гълъби по площадите. След Le notti di Cabiria 1957 (Нощите на Кабирия) видях, че в него има нещо женско и игриво.
Фелини среща вдъхновението си по време на кастинг за радио пиеса. Избира го измежду много снимки и му дава роля на млада съпруга. Същата година то се превръща и в младата съпруга на режисьора в реалния живот. Скоро след това пада по стълбите и абортира. Бързо забременява отново. Плодът на вдъхновението се ражда през март 1945 г., но живее само месец. Фелини и Мазина нямат друго дете.
Въпреки загубите, Мазина не угасва. Работи с различни режисьори, за да просветне в Luci del varietà 1950 (Светлините на вариетето), неуспешният дебют на Фелини, и заблести с пълна сила в La Strada и Le notti di Cabiria, отличени с Оскари за чуждоезичен филм през 1954 и 1958 г. За втория Джулиета получава и награда за най-добра женска роля на фестивала в Кан. И продължава да изпълнява ролята си на голямата малка жена в живота и творчеството на Фелини.
Режисьорът умира през 1993 г. Пет месеца по-късно изчезва и неговото вдъхновение.
2 thoughts to “Вдъхновението на Фелини”