Cairo Time 2009

 

Cairo Time 2009

 

Въпреки че е част от Цветята на Корана, Cairo Time 2009 (Пътешествие до Кайро) е по-скоро западен филм. Това, което го доближава до източното кино, е протяжното действие, състоянието на трепет, маркиращо поредица от случки, без да задълбава в нито една, приплъзващата се в бекграунд сцените арабска музика, за да напомни, че сме в Египет.

Още първите минути ни водят към увлечението. Джулиет (Патриша Кларксън) пристига в Кайро, за види съпруга си Марк, който се занимава с организирането на бежански лагер в Газа. Тя е руса, бяла, слаба, в контраст с навлечената, черна и космата местна женственост. Разбира се, на летището не виждаме мъжа й, а чаровният бивш сътрудник по сигурността на ООН – Тарик (Александър Сидиг).

Следващата стъпка е случайната среща със старата любов Ясмин: „Джулиет. Като Ромео и Жулиета“. Продължаваме с изповедта на друга обвързана западна жена за страстта й към арабин.

Първото докосване е спасение – от нетърпелив мотор по улиците. Започваме от кръста към гърдите. Следва индиректен допир на устните – с неопитвано досега наргиле.

В същото време Марк присъства само чрез говоренето за него. Не го виждаме. Не го чуваме по време на телефонните разговори. За сметка на това почти няма сцена без присъствието на Тарик.

Патриша Кларксън, Александър Сидиг, Cairo Time 2009

Той се появява и в най-нехармоничния момент във филма, когато автобусът, в който пътува Джулиет, е задържан. Това е и началото на първата им съвместна инициатива – в помощ на една невъзможна любов. Следва игра на шах, спор, сватбата на дъщерята на Ясмин, отпиване от обща чаша, ревност. Полупрозрачна рокля, жест с коса, вятър, копнеж пред погледа на Нил. Още един откраднат съкровен миг – пирамидите не са видени за първи път със съпруга. Два триъгълни купола, осветени от изгрева… и разделени от път: „Марк! Кога пристигна?“.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *