Мирът не може да се постигне с война, а само с разбиране. Това е една от идеите в биографичната драма на Джулиан Шнабел – Miral 2010 (Мирал). Филмът е базиран на автобиографията на палестинската журналистка Рула Джебрал и е част от програмата на фестивала Цветята на корана 2012.
Американският режисьор представя историите на няколко жени. Жени от три различни поколения. Жени с несходен произход, образование, финансово състояние, характер, мироглед. Но жени споделящи една съдба – да са родени палестинки от Западния бряг.
Кои са те?
Хинд (Хиам Аббас)
Йерусалим 1948, на път за работа Хинд се сблъсква с 55 сираци, оцелели в клането при Дейр Ясин. Тя ги прибира в дома си. Скоро „гостите” надхвърлят 2000. Хинд превръща имението си в пансион за сираци, който съществува и днес. Тя вярва, че мирът е по-силен от войната, а образованието е най-важното нещо.
Надя (Ясмин Ал-Масри)
Тя бяга от дома си, заради системните изнасилвания и сексуален тормоз от страна на баща си.
Фатима (Руба Биал)
Медицинска сестра, която се превръща в решителен войник.
Мирал (Фрейда Пинто)
През 1973 Надя ражда момиче, кръщава го Мирал – на цветята, които растат покрай пътя. Мирал е разкъсвана между два свята – на война и мир. В душата си носи бурята на гнева и пламъка на съпротивата, но с ума си разбира, че те са недостатъчни, за да се постигне мир.
Шнабел е смел. Това е нужно, за да се захванеш с Близкоизточния конфликт.
Шнабел е хуманист. Филмът е посветен на надеждата в хората, на очакването, че утре светът ще бъде по-добър.
Много ще кажат, че филмът е “про-палестински“ , според мен е „про-човешки“ и за съжаление – доста „български“. Знаете какво има предвид. Ако ви правят ЕКГ докато гледате BG филм, линията на графиката ще бъде права.
Произведението на Шнабел е хаотично аранжирано – с много теми, герои, истории, емоции. Там са, но аз не успях да ги почувствам. Останах с впечатление за схванатост, неестественост, непохватност. Когато искаш да кажеш 100 неща – най-вероятно е да не кажеш нито едно.
Макар филмът да не носи името на нейната героиня Хиам Аббас е звездата. Тя превръща Хинд е пример за всички нас.
Дани Бойл използва Фрейда Пинто за първи път в Slumdog Millionaire 2008 (Беднякът милионер), като Латика – красивото момиче – първата, невинната любов.
Уди Алън използва Фрейда Пинто в You Will Meet a Tall Dark Stranger 2010 (Ще срещнеш висок тъмнокос непознат), като Диа – красивото момиче – изкусителката в червена рокля, която живее отсреща.
Джулиан Шнабел дава шанс на Фрейда Пинто, да бъде нещо повече от красивото момиче. Тя го разбира, тя се старае, тя е сериозна, но нещо липсва. Гледайте филма и кажете – прав ли съм.
Мнението ми в едно изречение
Смел опит за микропоглед към макропроблем, който се нуждае от страст, добър монтажист и сценарист.