Добре дошли! Влезте в транс, фантазия, халюцинация, коматоза и кошмар.
Beyond the Black Rainbow 2010 (Отвъд черната дъга) е филм, подценен от критиците и пренебрегнат от зрителите. Той е тайна, пазена от приключенски настроените любители на научната фантастика и сюрреализма.
Влияния
Филмът е вдъхновен от множество творци. Кубрик и Тарковски, Гаспар Ное, Майкъл Ман, Джон Карпентър, Жан Жиро (Mœbius), Daft Punk, Pink Floyd, Сол Бас, Дж. Г. Балард, Уилям С. Бъроуз.
В главата ви ще изплуват кадри от филмите на Никълъс Рефн, Винченцо Натали (Cube 1997), Джорд Лукас (THX 1138 1971), Джонатан Глейзър (Under the Skin 2013), Алекс Гарланд (Еx Machina 2015), Шейн Карут (Primer 2004, Upstream Color 2013), Дейвид Линч (Fire Walk with Me 1992), Стивън Лисбергер (Tron 1982), Питър Стрикланд (Berberian Sound Studio 2012), Сатоши Кон (Paprika 2006)… картини от клипове на Marylyn Manson, Björk и M83.
Това добре ли е?
Понякога да, а понякога не. Сърдя се, когато си личи, че творецът още не е творец, а почитател. Мога да ви дам десетки примери с филми, които са „съшити“ от други филми. Било заради юношеско прехласване по любим майстор, било по комерсиални причини.
Beyond the Black Rainbow 2010 е първият проект на Панос Косматос, но само той (може би) знае какво го е движело. Според мен е любовта към визията, цветовете и композицията.
Синопсис
Млада жена – Елена, е подложена на изследване, наблюдение, лъчение и лечение в Arboria Institute, организация посветена на просветлението на човешката душа и тяло.
Основател на институцията е доктор Меркурио Арбориа, а негова дясна ръка е доктор Бари Найл.
Веднага става ясно, че Елена е екстрасенс с телепатични и психокинетични способности. Найл контролира силите й, чрез лекарства и пирамидална машина, скрита в подземията на Arboria. Делничната цел на доктора е да провокира силна емоционална реакция в Елена. А целта на Елена е да избяга от стъкления си затвор.
След работния ден, Найл се връща у дома, където го очаква съпругата му. Жена, в постоянен медикаментозен ступор, към която Бари очевидно изпитва презрение и дори отвращение.
Контролът
Е основната тема на филма. Контролът на държавата над индивида, на науката над природата, на фармацията над тялото, на разума над емоцията, на болестта над мозъка.
Beyond the Black Rainbow 2010 е коментар. Критика на хипи движението, ню уейв философиите, ашрамите, култовете и кръжоците по просветление. Цялата езотерична каша, която повръщат Ошо, Дийпак Чопра и всички, които заработват от глупавите и болните.
Това е укор към младите хора от 60-те години на 20 век, които се носят на вълна от наивност, абсурд, суеверия и наркотици, за да достигнат 80-те като възрастни материалисти и кухи бездушници.
Метафизика на личността
Чувство за идентичност се основава на две възприятия. Възприятието на собствената тъждественост и продължителност на съществуване във времето и пространството и възприятието на факта, че другите приемат тази тъждественост и продължителност.
Става ясно, че в миналото доктор Арбориа помага на доктор Найл да постигне трансцеденция – да премине отвъд материалното, отвъд времето и пространството, „отвъд черната дъга“.
В черната дупка на божественото Найл губи човешкото, губи своята идентичност, остава празен – без коса, без очи, без разсъдък. Единственият начин да функционира е да се друса с лекарства. Така, както таблетките прикриват липсата на идентичност, перуката и лещите скриват физическите му недъзи.
Интересна игра с идентичността е опозицията Лекар-Пациент, която се обръща на 180 градуса. Лекарят ще се окаже пациент-психопат, а пациентът е някой, който може да ни излекува.
Иронично е, че основната тема е контролът, но и самият филм е ожесточен контрол на визията над разказа. Ботушът на дизайна смазва главата на сценария. Спасението е, че всичко продължава под 2 часа и не се дезинтегрира напълно, за да стане нещо подобно на The Forbidden Room 2015
Мнението ми в едно изречение:
Крехък разказ, повдигнат и носен от визия на стероиди.
Свързани публикации: