Представяме ви три филма от миналата година, които останаха незабелязани, което е несправедливо.
Far from the Madding Crowd 2015 (Далеч от безумната тълпа)
„Далеч от безумната тълпа“ (1874) е роман на Томас Харди, реалист от края на 19 и началото на 20 век. Книгата е първият му значим литературен успех. Успех не само сред критиците и читателите, но и финансов. Благодарение на романа Харди спира да се занимава с архитектура и изцяло се отдава на писането.
Както и в другите си книги, така и в тази писателят се съсредоточава върху страданието. Страданието причинено от порядките на викторианската епоха: социален ред, йерархия, класа, ролята на брака, мястото на мъжа и жената в обществото. А също честта, гордостта, моралната отговорност и любовта – трудностите, които имаме да я намерим, изразим, преживеем.
Друга важна тема за Харди – това е добре показано и във филма, е случайността и късметът. Много големи неща се случват единствено, защото на пръв поглед малки и далечни неща не са се и обратното.
Освен с носталгичен саундтрак, живописна фотография и винтидж костюми филмът блести с още две неща. Кери Мълиган в главната роля като Батшеба, силна и независима жена, която омагьосва трима мъже. И английският език.
Любим момент е, когато Батшеба се представя като новата господарка във фермата. Тя казва: ”From now on you have a mistress, not a master. I don’t yet know my talents in farming, but I shall do my best. If you suppose, because I’m a woman, that I don’t know bad from good, right from wrong, then leave. But to those who choose to stay, I promise you this. I shall be up before you are awake, I shall be in the fields before you are up. It is my intention to astonish you all. Now – back to work, please.”
Една от най-добрите лидерски речи, които съм чувал напоследък. Защо хората вече не говорят така?
Филмът е бавен и ретро. Показва човешки взаимоотношения каквито вече не виждаме около нас и дори трудно бихме могли да разберем.
Applesauce 2015 (Ябълков сос)
Е толкова малък и толкова евтин, че основните актьори са само четирима, като единият от тях е и режисьор, и сценарист. Освен, че изпълнява всички тези роли Онур Тюкел е и художник, и двигател на независимото кино в Ню Йорк.
Филмът е отличен, в своята скромна безпаричност. Доказва, че може да нямаш кинти, но когато имаш богат сценарий нещата се получават.
Изключително радващ е начинът, по който сцените приключват отключвайки нова сцена. Отдавна не се бях смял на американска комедия. Това говори много. Ритъмът на шегите, химията между актьорите, приятната комбинация от Уди Алън стил и английска черна комедия са повече от задоволителни.
The Voices 2014 (Гласовете)
Има насилие и кръв, и хладилник с отрязани глави. Но почакайте! Има и коте, има и куче – много е симпатично, и еленче също има.
Това е ексцентричен филм. Абе, направо си е луд. Черна комедия с хорър елементи, в която Райън Рейнолдс излиза от зоната на комфорта, за да започне да си говори с котка, която го подстрекава да убива красиви жени.
The Voices 2014 е изряден представител на жанра. Помислете си за Serial Mom 1994 (Серийна майка) на Джон Уотърс, в който Катлийн Търнър се развихря в предградията. Помислете си за Seven Psychopaths 2012 (Седемте психопата), Burn After Reading 2008 (Изгори след прочитане), God Bless America 2011 (Бог да благослови Америка) или The Green Butchers 2003 (Зелените касапи), датската черна комедия, която ни подари Мадс Микелсен – в ролята на объркан месар, който инцидентно прави съседите си канибали.
Помислете си и за класики като American Psycho 2000 (Американски психар), Happiness 1998 (Щастие), The Trouble with Harry 1955 (Проблемът с Хари) и абсолютно любимият ми Harvey 1950 (Харви), в който Джеймс Стюарт си говори с невидим двуметров заек.
________________________________________________
Свързани постове:
Още Бизаро филми
2 thoughts to “Подценени филми за уикенда – епизод 5”