Попитахме всички, които някога са поствали в нашия блог и почти всички, които някога са го чели. И ето какво ни отговориха:
5-ТЕ НА АНИ
Once Upon a Time in Anatolia 2011 (Имало едно време в Анадола)
Seven psychopaths 2012 (Седемте психопата)
Разочарованието на Ани: Perfect Sense (Перфектно чувство)
5-ТЕ НА ГАЛЯ
Това е документален филм за сноубордисти, които отиват на най-опасните места на планетата. Слагам го заради красивите кадри. След като го гледах, почувствах живота си скучен.
Харесвам филмите, в които действието се движи от диалога.
По традиция, добавям и един български филм. „Момчето” е представено по симпатичен начин през субективните гледни точки на различни хора… и разходката покрай снимките на царствената котка.
Беше ми много интересен.
Заради играта на Дензъл Уошингтън.
Разочарованието на Галя: Cloud Atlas 2012 (Облакът атлас)
5-ТЕ НА ДАРИНА… които всъщност са 4
Защото е непарфюмирано красив. И всичките му герои са тотални фрийкове. Показва полудяването толкова незабележимо, стъпка по стъпка, че накрая и ти се питаш дали не си малко луд.
Тука всички герои са за обичане и мразене едновременно. Старомоден е! Главната героиня е супер сила. И би ти зашлевила шамар, ако знае, че пишеш за нея някакъв си текст.
Side by Side 2012 (Един до друг)
И аз бих направила такъв филм. Или продължението му – за това, накъде сме тръгнали ние, набедените творци с Инстаграм в ръка. Но това е луксозната версия на моя филм – с повече от петима велики режисьори! И доста предпазлив в изводите си.
Историята е стара като света. Обаче си е друго, когато е смешна и страшна едновременно. И като знаеш, че зад всяко движение на куклите стои човешка ръка. Съвършена стоп кадър анимация!
Разочарованието на Дарина: Cloud Atlas 2012 (Облакът атлас)
Не бива да хвърляш толкова енергия, сюжети, актьори, гримьори, сценографи, за да излъжеш зрителите, че ще им разкажеш какво движи света. И накрая да им пробуташ черно-бял героизъм. Суетата на суперпродукцията.
5-ТЕ НА ИВАН
The Descendants 2011 (Потомците)
Moonrise Kingdom 2012 (Кралството на пълнолунието)
Разочарованието на Иван: Prometheus 2012 (Прометей)
5-ТЕ НА КИРИЛ
Moonrise Kingdom 2012 (Кралството на пълнолунието)
God Bless America 2011 (Бог да благослови Америка)
Seven psychopaths 2012 (Седемте психопата)
Разочарованието на Кирил: Total Recall 2012 (Зов за завръщане)
5-TE НА Miss B.
Досадната реалност на живота рядко изглежда толкова драматична. Този филм пресича културните граници с обикновена, но силна история и невероятен актьорски талант.
Life of Pi 2012 (Животът на Пи)
Спектакъл достатъчен, за да засенчи Avatar, който успява най-накрая да оправдае използването на 3D. Докато го гледате имате чувството, че сте в лунапарк.
Чудесна история, блестящи актьори. Едно от най-добрите изпълнения на Том Харди. Филмът улавя духа на времето и героите.
Cloud Atlas 2012 (Облакът атлас)
Много свежа концепция. Комплексна е и си играе със съзнанието ви, оставя следа – дори и след като филмът свърши.
Увлекателна история, разказана добре. Избягва обичайните филмови клишета “човек-животно”. И ме накара да потърся информация за тасманийските тигри!
Разочарованието на Miss B: Dark Shadows 2012 (Тъмни сенки)
Какво огорчение от Тим Бъртън. Имах големи очаквания особено, защото участва Джони Деп. Историята звучеше вълнуващо, но бе скучна. Дори на местата, където трябваше да е смешно бе само инфантилно.
5-ТЕ НА НАДЯ
Cabin in the Woods 2012 (Хижа в гората)
The Avengers 2012 (Отмъстителите)
Hope Springs 2012 (Любовна терапия)
Men in Black 3 2012 (Мъже в черно 3)
Madagascar 3: Europe’s Most Wanted 2012 (Мадагаскар 3)
Разочарованието на Надя: The Expendables 2 2012 (Непобедимите 2)
5-ТЕ НА НУША
Moonrise Kingdom 2012 (Кралството на пълнолунието)
Не бях толкова развълнувана, колкото от предишните филми на Уес Андресън, но все пак.
Ruby Sparks 2012 (Руби Спаркс)
Доста ми хареса, защото е простичка идея, която често забравяме.
До края бях под напрежение.
Holy Motors 2012 (Свети мотори)
Разочарованието на Нуша: Ted 2012 (Приятелю, Тед)
5-ТЕ НА ROZIX
Seven psychopaths 2012 (Седемте психопата)
Това определено е филмът, който ме накара да се смея с глас, плюейки наполовина сдъвкани пуканки в киносалона. Около мен хората също се кискаха и плюеха пуканки в косата ми. Киното е забавление в крайна сметка – не знам кой го беше казал, братята Люмиер, братята Коен или братята маи. Който и да го е казал, е имал предвид филми като този.
Това определено е филмът, който ме накара да плача с глас без дори и да си помислям за пуканки. Около мен нямаше хора, които да се кискат, защото го гледах сама. Киното в крайна сметка не е само забавление, но и страдание – истинско и неподправено като живота. Това сигурно Бергман го е казал или пък Тарковски. Който и да е, е имал предвид филми като този.
The Best Exotic Marigold Hotel 2011 (Най-екзотичният хотел Мариголд)
Това определено е филмът, който ме накара да плача и да се смея едновременно. Всичко в него ми достави удоволствие – историята, актьорите, музиката, всичко. Киното трябва да доставя удоволствие в крайна сметка. Може би това Фелини го е казал и със сигурност е имал предвид филми като този.
Това определено е филмът, който ме държа в напрежение през цялото време. А и научих нещо повече за исторически събития, за които само бегло бях чувала. Обичам филми based on a true story, защото в крайна сметка киното черпи сюжети от истинския живот. Това може би го е казал Бен Афлек , а дори и да не е, със сигурност си го е помислил преди да режисира този филм.
Life of Pi 2012 (Животът на Пи)
Това е последният филм, който гледах на кино през 2012, буквално в последните дни на последния месец от годината. Гледах го във Варна, гледах го в празен киносалон – съвсем сама с огромен пакет пуканки, 3D очила и с огромния тигър и малкото момче на огромния екран пред мен. И … приключението ми хареса. Защото в крайна сметка киното е приключение. Това вече го казвам аз.
Разочарованието на Rozix: Savages 2012 (Диваци)
А това определено е филмът, който ме разочарова най-много тази година. В крайна сметка понякога киното може да е и тъпо, скучно и бездарно. Това последното някой трябва да го каже на Оливър Стоун.
5-TE НА LUBOMIR
The Dark Knight Rises 2012 (Черният рицар: Възраждане)
Защото съм пристрастен.
Holy Motors 2012 (Свети мотори)
Защото изкуство съществува само за себе си.
Защото последният път, когато филм ми напълни очите със сълзи беше 1993.
Защото е малка, но смела британска крими-драма, която не се дава на живота.
Oslo, August 31st 2011 (Осло, август 31-ви)
Защото е най-интимният, честен, красив и силен филм, който гледах миналата година. И защото на места ми се искаше да съм го написал аз.
Разочарованието на Lubomir: То е ясно
P.S. През 2012 гледах още много фантастично интересни филми. Всичките документални, но за това следващия път.
Освен, че половината са от 2011, разочароващо е, че никой не е споменал Intouchables.
Ей ви линк да го дръпнете, после ще говорим пак
http://zamunda.net/details.php?id=333888&hit=1
Г.
Факт е, че има от 2011, но повечето подобни са били премиерни през 2012 (особено в БГ). Апропо, Intouchables също е такъв филм.
На мен ми допадна. Френски вариант на Driving Miss Daisy. Единственото, което ме подразни беше напъна да е „американски“ (чрез buddy-моментите и саунтрака) и това, че в истинската история чернокожият всъщност е арабин, но предполагам, че чернокож се връзва по-добре с Earth, Wind & Fire 🙂
@Цъки
Дай още 4 🙂
заповядай:
Moonrise Kingdom
A Separation и родните кинодейци да престанат да се оправдават с пари, защото този филм показва, че може и въобще без много, ако имаш какво да кажеш.
Django Unchained, който признавам, че не съм гледал през 2012, но му прочетох сценария и като знам кой го е снимал, знам, че е в топ 5.
The Avengers, защото не са го осрали, както осраха повечето филми поотделно (без Iron Man и The Hulk на Тим Рот) и защото съм комиск фен, а това е комиск филмът на годината за мен. Очаквам Justice League
Филми, които са малко не влязоха:
Argo, в който въпреки, че знаех как ще свърши, ме държа в напрежение до края (и въпреки, че не харесвам Бен Афлек)
The Life of Pi не влезе, защото е една идея по-красив, отколкото смислен.
The Hobbit, ако не беше алчността да го направят в 3 части, щеше да е на мястото на The Avengers
Magascar 3 е много як.
От разочарованията са:
Prometheus, защото е безумно безумен
и Spider Man, защото очаквах много повече, а то – същият бълвоч като преди.
Г.
Ха, в събота гледах The Life of Pi и съм на същото мнение. Малко ми прилича на…. chain letter… мога да го обясня и по-добре, но нямам време 🙂
A Separation е много силен филм, но го гледах през 2011… иначе и аз бих го включил…
Тряба да гледам Django Unchained задължително, а The Hobbit (както каза Кирил) е сякаш комедийна версия на LOTR – има много повече шегички и комични характери, но ми хареса…е, алчността движи бизнеса 🙂
@Цъки – прав си за Intouchables, но си признавам, че съвсем забравих за него. Може би защото го гледах в края на 2011 май, та затова.
Anyway велик филм е.
7 психопата много ми хареса, но не хилежа е главното там, а по-скоро е начин на изразяване…След края му осъзнах, че това е филм за любовта, за многото видове любов – всеки психопат беше станал психопат от любов към нещо или някой 🙂
От мен едно предложение, което си заслужава, като гледам селекциите (хаха еее не можах да се сдържа )
http://www.imdb.com/title/tt1866249/
Б.
Thank you prozekcia…now you hav given me a clear n focused download list. I now have purpose. I love lists!. A list to live for! A list for life!
@Rozi’s friend
Оф и Уф, този филм трябва да го гледам. Това е може би 6-та препоръка за него … 🙂
Jo, we are a perfect match – I love making lists 🙂
Какъв смях, каква забава в „Седемте психопата“. Трябва наистина да си психопат, за да се забавляваш на подобна глупост.