Представям ви най-интересния уводен кадър, ако не в историята на киното, то поне през 21 век.
Голям мъж и малко момиче ходят по замръзнало езеро. Под краката на момичето виждаме жива риба. Красиво е. Бащата и дъщерята влизат в заснежена гора. Бащата сваля пушката от рамото си. На лов са. Бащата зарежда пушката. Продължават внимателно и тихо в гората. Пред тях изниква сърна. „Ш-ш-ш“ – казва бащата и се прицелва. Момичето гледа сърната. Бащата извърта пушката към детето и се прицелва в главата му.
Thelma 2017 (Телма) е на Йоаким Триер, който направи Oslo, August 31st 2011, един от любимите ми филми. Сега Триер ни предлага кино, което не може да бъде категоризирано. Семейна драма, арт-хорър, мистерия, трилър, романтика, фентъзи, даже приказка – има от всичко по малко.
Телма е млада жена, първокурсничка от Университета на Осло. Тиха, свенлива, направо чуплива, тя е отдадена християнка, която често бива контролирана от родителите си по телефона.
Докато чете в университетската библиотека, тя получава пристъп с конвулсии. Епилепсия – мислите си вие, morbus sacer – свещената болест. Това си мисли и университеския лекар. Не, казва Телма, не знам да съм диагностицирана с такава болест, нито аз, нито някой от семейството ми.
Странно – казва лекаря, докато гледа в монитора на компютъра – баба ви е имала пристъпи. Баба ми? – учудва се Телма, тя умря отдавна. Не може да бъде – казва лекаря, приета е в психиатрия през 2016.
Триер забърква лепкава смес от съспенс и свръхестествено, която бавно ще ви погълне като пресен асфалт.
Сърцето на Thelma 2017 е сърцето на Кери. Историята на Стивън Кинг е повлияла цяло поколение кинаджии. Тази година гледах два подобни филма – руския Ученик 2016 и френския Raw 2016 (Сурово).
Всъщност, норвежкият филм е двуяйчен близнак на френския, но по-красив и умен близнак. Докато френският не прикрива юношеското си желание да е edgy & cool, като се облива с кофи кръв и буквализъм, норвежкият спира сърцето ви с естетизиран хорър минимализъм.
С добро ме подсети за The Witch (Вещицата) 2015. Вместо да разхвърля ръце, крака и черва, Триер успява да ви смрази с кичур коса, който се вее на вятъра.
Thelma 2017 е красиво съчетание от митология и фантастика. Ще видите множество кадри, които ще ви свържат с множество други неща – Библията, Фройд, Юнг, Хичкок, Нийл Геймън, Дюрер, Салем, някой от собствените ви кошмари.
Единствената ми критика е темпото и краят, който използва класически хорър тропи, заради което не е толкова неочакван, колкото режисьорът може би е искал.
Филмът е визуално бижу и избор на Норвегия, да я представя в категория Най-добър чуждестранен филм, на 90-то издание на наградите Оскар.
Мнението ми в едно изречение:
Образец на новата вълна хорър филми, които предлагат отлична актьорска игра и изящна кинематография.
One thought to “Телма”