Подценени филми за уикенда – епизод 1

 

Това не е класация. Трябваше да бъде, но не е. Но може да стане поредица (като тази за оръжията в киното). Кой знае? Не и аз – може би вие, ако ви хареса…

ОК, през уикенда хвърлете погледа на тези забравени, подминати или подценени филми.

________________________________________________

 

Pandorum 2009 (Пандорум)

Ако искате нещо за лятото, защо не опитате този немско-американски научнофантастичен филм? Макар да е направен с 23% от бюджета на Prometheus 2012 (Прометей), което обяснява част от дефектите му, той е по-добър.

Има пулс, атмосфера и сцени, които ще ви накарат да подскочите от мястото си. А Денис Куейд и Бен Фостър правят страхотни роли. И не се подлъгвайте по трейлъра, филмът е наистина добър.

________________________________________________

 

The Quiet Earth 1985 (Тихата Земя)

Точно в 6:12 гол мъж се събужда в разбишканата си спалня. Става. Оглежда се в огледалото. Оглежда се още веднъж. Пуска радиото, чува бял шум. Вдига телефона – тишина. Излиза на улицата – празно е…

Препоръчвам ви този научнофантастичен трилър от Нова Зеландия, който ви превзема, но и изненадва – особено с невероятния си край.

И ако сте наблюдателни, ще откриете много сцени, които са „рециклирани“ от Холивуд.

 

 

 

_______________________________________________

 

The 13th Warrior 1990 (13-ият войн)

Това е един от най-големите финансови провали в киното. Бюджетът, с който стартира е $85 милиона, които бързо набъбват до $160 милиона.

Можете да се досетите, че за толкова пари ще купите страхотна фотография, грим и костюми. В края на краищата, филмът носи загуба от $100 милиона и отказва Омар Шариф от професията.

Критиците смятат, че е без фокус и с „тънък сценарий“, но на мен ми харесва – пристрастен съм, обичам истории с викинги.

 

 

 

 

________________________________________________

 

Satantango 1994 (Сатанинско танго)

Унгарецът Бела Тар не е искал да става режисьор, искал е да стане философ, но комунистите не му дават, защото е опасен, защото подривно се е опитвал да мисли сам.

Бела не използва сторибордове, когато снима – мисли, че са глупости. А сценарият – той “…служи само пред продуцентите и разните фондации, когато търся пари”, защото историята е много малка част от филма и винаги е една и съща – след Стария завет няма нови истории. Освен сценарий филмът има времетраене, ритъм, звук и музика.

A черно-белият Satantango 1994 има времетраене в изобилие – филмът е 8 (ОСЕМ) часа.  Още първият кадър ви прави буца в гърлото. Стадо говеда в мокра кал. Такава кал сте виждали само в „Сталкер”. Отдалеч бият камбани, дълбоко и дълго.

Сред полетата от кал, реките алкохол, безвремието, самотата и селското оскотяване един от героите ще каже: Човешкият живот има смисъл, той е богат, прекрасен и отвратителен. Хората прахосват свободата. Не я обичат. Страх ги е от нея. Странното е, че в нея няма нищо страшно…

 

________________________________________________

 

Confessions of a Dangerous Mind 2002 (Самопризнанията на един опасен ум)

Режисьорски дебют за Джордж Клуни, сценарий на Чарли Кауфман, по „автобиографията” на Чък Барис – хитов ТВ продуцент и убиец за ЦРУ. Ще видите: Сам Рокуел в зелено Жигули, а също син Трабант, червен Бръмбар, русо джудже, умиращ мексиканец, агенти на КГБ, Мат Деймън и Брат Пит, но само за части от секундата. Ще видите раждането на риалити телевизията. Ще видите лъжите, ще видите самоомразата. Ще видите, че този филм заслужава повече.

 

________________________________________________

 

Osmosis Jones 2001 (Осмозис Джоунс)

Мисля, че Дневник има рубрика „С деца в почивните дни“. Ако имате деца или се чувствате все още вдетинени – забележете тази подценена анимация, която се развива в тялото на Бил Мъри. Най-малкото – ще ви припомни колко важно е да си миете ръцете в жегата и изобщо.

 

И пишете, ако идеята за подценените филми ви харесва.