Кой ще вземе Оскар за Най-добър чуждестранен филм? Мисля, че знам.
Ida 2013 (Ида) е за Полша през 1962, а също е за Анна, осиротяло момиче, отгледано в манастир. Причините филмът да е претендент за Оскар са поне три.
Визията

Режисьорът и съ-сценарист Павел Павликовски ни предлага божествена черно-бяла красота. Кинематографията е безукорна, а екипът от дизайнери, декоратори, гримьори, сценографи и арт директори сигурно е по-голям от актьорския. Началото веднага ме подсети за друг майстор художник на черно-бялото – Бела Тар. А след това за Applause 1929 (Аплодисменти) на Рубен Мамулян.

Историята
Нетипично за източноевропейските опити, тя е чиста, ясна и интересна. Преди да се врече на Бог завинаги Анна трябва да се срещне с единствения жив роднина, който има – леля Ванда. Момичето попада в казан с кал, вина и насилие, който поглъща невинната й душа.
Агата Кулеша

В ролята на леля Ванда, жена с много мъже, много тайни и силни чувства, потискани с много водка. Кулеша завзема екрана и е по-интересна от главната героиня.
_______________________________________________
Причините, които не правят Ida 2013 най-добрия филм тази година са поне две.
Краят

Средновековни памфлети, мръсни романи, странни фантазии, мокри сънища – та, чак до киното, монахинята е вълнуващ образ. Непорочността ни влече, като първия сняг. Бокачо, Аретино, Чосър и Шекспир го знаят – желаем горещо нещата, които не можем да имаме. Затова краят е незаслужено предсказуем. Сравнен с началото е припрян, набързо скалъпен и нереалистичен.
Желанието да е шедьовър
Павел Павликовски (като повечето източноевропейци) е склонен към мелодраматичен излишък. На няколко места почувствах, че се отдръпвам от филма, защото се напряга и нарушава емоционалният резонанс, който сме постигнали.
Мнението ми в едно изречение:
Силно кино – без съмнение.
One thought to “Място за самота”