Дисонансът – музикален, културен или когнитивен, винаги ми е интересен. Той нарушава хармонията, съгласието, общата представа и традицията. Не ме търсете там, където има традиции и обичаи. Ей, дори не съм бил на абитуриентски бал – по собствено желание.
Това ме прави малък дисонанс.
Критическа любов
Indiana Jones and the Kingdom of the Crystal Skull 2008 (Индиана Джоунс и кралството на кристалния череп)
Рейтинг на критиката: 78%
Роджър Ебърт му дава 3,5 от 4 звезди, някои го наричат „забавен“, други „поредната класика“, а комунистическата партия в Русия настоява да бъде забранен.
Според мен е уморен, преигран и насилен B-филм, който не си заслужава обсъждането дори от комунисти.
Stuart Little 2 2002 (Стюарт Литъл 2)
Рейтинг на критиката: 81%
Критиците смятат, че е „визуално възхитителен“ и „сладък“.
Аз мисля, че е лишен от находчивостта на първия филм, а хуморът му е плосък – като ходилата на катаджия. Поредният „семеен филм“, който ви отказва да имате семейство.
Boyhood 2014 (Юношество)
Рейтинг на критиката: 98%
Продукцията заснема порастването на едно момче от 2002 до 2013. Критиците отварят устичка и захапват кукичката: „новаторски“, „оригинален“, „велик“, „крайъгълен камък“, „фундаментална промяна в начина на снимане“.
Намразих претенцията на Ричард Линклейтър, още като прочетох тези мнения. Толкова я намразих, че не съм я гледал. Rozix каза, че е скучен боклук – сигурен съм, вярвам й.
Преди 56 години Франсоа̀ Трюфо̀ снима Les quatre cents coups 1959 (400-те удара), филмът стартира френската Нова вълна в киното. Главният герой е Антоан Доанел (Жан-Пиѐр Лео̀), 14-годишно момче с труден характер. Трюфо̀ ще използва същия герой (и актьор) в още 4 филма. Героят остарява пред очите ни – в продължение не на 11, а на 20 години. Granada Television продуцира The Up Series 1964-, който проследява живота не на едно, а на 14 деца. Досега има 8 епизода, които покриват 49 години. Децата вече са на 58, а първият режисьор на експеримента – Пол Алмънд, почина този април.
Selma 2014 (Селма)
Рейтинг на критиката: 99%
Selma 2014 вдигна повече шум с протестите (които екипът рекламно генерира), че Академията не номинира достатъчно чернокожи актьори, отколкото със собствените си качества и достойнства.
А те не са много. Дейвид Ойелоуо е сред тях – британец, който говори с американски акцент, до тук ли стигнахме? Филмът е пълен с исторически грешки, лепкава сантименталност и рутинни изпълнения от поточната линия за шаблони на Опра.
The Third Man 1949 (Третият мъж)
Рейтинг на критиката: 100%
„Брилянтен“, „безупречен“, „филм с изкусни обрати“, „абсолютна трилър класика“, която „промени начина, по който гледам на света“ – леле, очевидно им харесва.
Когато излиза филмът не е по вкуса единствено на критиката в Австрия – по обясними причини. Показва следвоенна Виена, като място пълно с малки, дребнави, двулични еснафи. Предполагам нещата не се променили много оттогава. И за да бъде дисонансът още по-голям – Греъм Грийн пише сценария, а Орсън Уелс играе лошия – и то добре.
Но аз намирам музиката глупава и дразнеща – като главния герой. Злодеите двуизмерни, Алида Вали е слаб чай и нищо не ме изненада, освен дължината, която е достатъчна, за да ви приспи напълно.
Критическа омраза
Blade 1998 (Блейд)
Рейтинг на критиката: 55%
„Скучен“ и „безнадеждно остарял, още преди премиерата си“ – са очевидно мнения на „специалисти“.
Blade 1998 е един от филмите, които създават златни стандарти, за това как се снима по комикси. А интрото е може би едно от най-яките изобщо.
Only God Forgives 2013 (Само Бог прощава)
Рейтинг на критиката: 40%
А публиката го мрази още повече. Но не и аз… защото
Equilibrium 2002 (Еквилибриум)
Рейтинг на критиката: 38%
„Ненужно хабене на лента“ – според едни, изненадващо добър – според мен.
Predator 1987 (Хищникът)
Рейтинг на критиката (когато излиза): 36%, днес – 78%.
Predator 1987, заедно с Psycho 1960 (Психо), Fight Club 1999 (Боен Клуб) и няколко от класиките на Кубрик, е пример за заден ход. В началото, той е нападнат от „Ню Йорк Таймс“ и известни феминистки. Днес е „образец в екшън жанра“ – съгласен съм.
The Boondock Saints 1999 (Светците от Бундок)
Рейтинг на критиката: 20%
„Глупав“, „неморален“, „нехуманен”, „естетически несръчен Тарантино клонинг“ – са някои от любезните определения.
На това му викам да хвърляш бисери пред свинете. Според мен филмът е като дa хапвате… свинско или KFC, или да носите скъпо бельо, или да притежавате Ламборгини – няма смисъл и дори може би е вредно, но ви харесва.
* Рейтингите са от Rotten Tomatoes
Много съгласен и в двете посоки. За филмите, които съм гледал, де.
Ако правех такава, със сигурност в графата харесван от критиката, щях да добавя Gran Torino, всичко на Терънс Малик и Silver Linings Playbook.
За харесвани от мен, но не и от критиката, щяха да са значително повече, защото има някакви моменти от живота ти, в които някакъв филм ужасни ти повлиява, пък ако го изгледаш година по-късно той не е нищо особено.
Silver Linings Playbook, естествено! Какъв пропуск от моя страна 🙂