Homage е церемоняло потвърждаване във вярност от васал към владеещия го феодал. Коренът на думата е френското homme – мъж, когато правиш homage – декларираш „аз съм твой мъж, а ти си мой господар”. След Средновековието немските учени ще започнат да правят Festschrift – homage сборник, който почита любимия учител, професор, ментор повлиял собствения им труд.
Днес думата е популярна сред хората от изкуството и шоубизнеса в Щатите и е чест мотив и оправдание, защо се досещате за сцени от едни филми, докато гледате други. Останалите причини са подсъзнателно плагиатство или безсрамна кражба от режисьора.
Ето няколко примера.
Майстор на рециклирането е Тарантино.
Всеки негов филм съдържа сцени от много други филми.
Най-често не се досещаме за тях, защото не сме кино нърдове като него.
________________________________________________
Друг гений на умното и деликатното вмъкване на уважение e Спилбърг. Сцената с нощното тичане през високата трева в Джурасик парк е повлияна от кадрите на тичащи самураи на Куросава.
Не знам дали съм само аз, но първият път, когато гледах вцепеняващата сцена с рапторите в кухнята се досетих за The Shining 1980 (Сиянието). Там Дани се скрива в същия метален кухненски шкаф, докато Джак обикаля като въоръжен с брадва раптор.
________________________________________________
Дани Бойл признава, че чрез интериора на бара отдава почит на Стенли Кубрик.
________________________________________________
Причината да знам за тази сцена от Броненосецът „Потьомкин” е, че съм учил за филмовата пропаганда в университета. Руснаците и германците са майстори в занаята.
________________________________________________
Виждате ли?
________________________________________________
Целият филм е „любовно обяснение” до Кубрик. Началните кадри с работещия в пустошта Даниъл Дей-Люис са идейно продължение на увода на кубриковата одисея.
________________________________________________
Тук връзката ми е обратна. Миналата седмица гледах М 1931 на Фриц Ланг. Когато видях сцената с престъпника, който излиза от дупката, докато е ограден от полицаи със смешни шапки, мигновено се сетих за Уес Андерсън и Ед Нортън.
________________________________________________
Главният герой трябва да арестува престъпен бос, чиято централа е небостъргач. Нещата се нагорещяват, когато престъпникът обявява награда за главата на своя преследвач. Сега героят ще трябва да разчисти цялата сграда – етаж по етаж, за да стигне целта си.
Това е съвпадение. Макар да излиза година по-късно Dredd 2012 (Дред) е адаптация по комикс, която е стартирана още през 2008. The Raid: Redemption 2011 е луд индонезийски екшън, направен за смешната сума от $1 милион.
Dredd 2012 (Дред) предлага повече експлозии и нон-стоп престрелки, по-добра музика и камера. Карл Ърбан Е съдията Дред. Човекът играе без да свали каската си и за миг – само с глас и брадичка. И двата филма са пълно забавление, без сериозно послание.
________________________________________________
Мартин Скорсезе е силно повлиян от италианския неореализъм, но той е и жива енциклопедия. Автор е на 4-часов документален филм посветен на американското кино.
________________________________________________
Краят на Love Actually 2003 (Наистина любов) е и краят на Cinema Paradiso 1988 (Ново кино Парадизо) на Джузепе Торнаторе.
Свързани постове:
18 филма, които адски приличат на други филми
Да разлаем кучетата, да вдигнем гълъбите и да отидем на баня – за символите в киното
За тропите, адаптациите и кражбите
5 thoughts to “Това homage ли е или просто ми напомняте за някого?”