Mortdecai 2015
Загубих пари. Докато съм плащал сметката, съм изпуснал две банкноти от по 20 лв. Изпуснал съм ги, а те са паднали под масата. Представете си как се почувствах, когато тръгнах да се качвам в такси с увереността, че имам 40 лв. в джоба, но открих, че там няма нищо. Представете си как се е почувствал келнерът, когато е започнал да разчиства масите и е намерил 40 лв. на пода. Аз съм бил нещастен, той е бил щастлив.
Психологията дори знае колко нещастен и колко щастлив. Аз съм бил два пъти по-нещастен, отколкото той е бил щастлив. Ако загубите, ще изпитате два пъти по-голяма психическа болка отколкото удоволствие, ако спечелите.
Човешката психика винаги се фокусира върху загубата повече, отколкото върху печалбата. Страхът и болката от провала са много по-силни от щастието на победата.
Помислете.
Колко често сте излизали от филмова прожекция – преди края? Колко често сте дочитали книга, след като сте разбирали как ще свърши – още в средата? Колко често сте преяждали с храна, за да я „спасите” от разваляне? Защо стоите на работа, която не ви харесва? Колко време сте били във връзка, за която знаехте, че няма бъдеще?
Моите отговори са: Около 4-5 пъти / винаги / постоянно / защото вярвам, че нещо може да се промени / доста.
Предполагам, че вашите отговори са подобни. Причината – инвестирали сме в по-горните неща и ни е страх, че ще загубим инвестицията, ако се откажем.
Често работим по собствени проекти, чието изпълнение зависи и се контролира от нас. Клиентът, ако го има, не е фактор за взимане на решение. Понякога тези проекти вървят нескопосано и явно трябва да спрат, защото ни носят истинска загуба на пари, време и енергия. Но те никога не спират, защото „ние не се отказваме”.
Това е, което ни учат, нали. Искаш ли това момиче – не се отказвай! Искаш ли този клиент – продължавай! Искаш ли тази кола – не спирай! Искаш ли слава – стигни финала! Никога не се предавай! Предават се загубеняците.

Истината е: Победителите никога не се отказват, отказващите се – никога не побеждават. Истина ли е?
В Олимпийските игри участват повече от 10 000 атлети. Медал взимат 900, златен около 300. Проверих. Шампионите са 3%, „загубеняците” са 97% и повечето стигат финалната линия. Под 40% от ловните опити на гепарда са успешни. След определена дистанция хищникът се отказва, за да не изразходва твърде много енергия. Природата го е измислила.

Последните проекти на М. Найт Шаямалан, Терънс Малик. Ридли Скот и Оливър Стоун говорят за режисьори, които са уморени, изхабени или поне нуждаещи се от пауза и преосмисляне.
Последните 5 филма на Джони Деп са боклук + доказана, масивна финансова загуба за хората, които са ги направили. Очевидно е, Джони има нужда от промяна, от глътка чист въздух, от време да види някой от последните си филми (защото той никога не го прави). Никълъс Кейдж – още повече.

Да – Алън Рикман проби на 46, той е пример за мъж, който дълго време не изоставя актьорската си мечта. Но Грета Гарбо се отказва от киното на 36 – в пика на кариерата си. Полковник Сандърс стартира KFC на 65, след като е отказал много други неща. Вера Уонг се занимава с кънки, но разбира, че няма талант и… се отказва. Опитва да е журналист, но пак се отказва. Накрая – на 40, става дизайнер, който днес струва $115 милиона.
Джулия Чайлд стартира готварската си империя на 50. Реймънд Чандлър публикува първата си книга на 44, а Чарлз Буковски става писател на 51, след като е отказал неведнъж да е „трудещ се”. Същото се отнася и за хората стартирали компании като Oracle, Zynga и Twitter.

Не е ли полезно да празнуваме не само, когато някой пресече финала, а и когато откаже да го направи? Да спреш или да промениш посоката е зряло и рационално. Когато рибар стои на място, на което не кълве, той си събира такъмите и отива на друго. Поне, ако е умен рибар.
Истинското майсторство е да прецениш – кога е това време. Кога е оптималния момент да си вдигнете партакешите?
2 thoughts to “Кога е времето да се откажеш?”