Не влизайте във водата

„Акулите имат всичко, за което мечтае ученият. Красиви са – Господи, колко са красиви! Удивителни, перфектни машини. Грациозни като птици. Непостижимо загадъчни. Никой не знае колко дълго живеят или какви инстинкти ги движат – освен глада, той ги владее.”*

Те плуват вече 450 милиона години. Хранили са се с риби, раци, мекотели, динозаври, китове, делфини и с нас. Идеята да споделиш стихията им е нелепа и толкова възбуждаща. В Америка ги използват, за да лекуват ветерани-инвалиди. Казват, че изживяването е по-добро от всяка рехабилитация. Акулата изпълва плувеца със студен, влудяващ ужас, но и с тих покой, защото в присъствието на акула забравяш всички останали страхове, стресове и ненужни безпокойства.

Има актьор, който създава същото усещане.

Името му е Майкъл Шанън, а лицето му носи сянката на нещо дълбоко и праисторическо. Малко актьори имат такова лице. Лице, което може да предизвика ледена епоха. Ед Харис, Уилям Дефо, Кристофър Уокън, Антъни Хопкинс и Тобин Бел. Това са.

„Изглежда, че има нещо изначално напрегнато в лицето ми – предполагам, че е костната ми структура. Дори, когато просто седя в напълно неутрално състояние и не мисля за нищо по-специално, тази интензивност се проектира върху лицето ми.”

Очите също помагат… „Веднъж приятел ми каза, че сякаш нося психо товар…”

Фактът, че е висок 1,92 м. доказва, че е голяма бяла акула. Всичките му герои: шизофреници, психопати, селтаци, гангстери и генерали, носят душевна болка и тъга. Бяла акула с белег от харпун на гърба си и с мъка в очите, че все пак трябва да ви изяде.

„Никога не разделям ролите си на лоши и добри, на злодеи и герои. Винаги се опитвам да ги погледна от гледната точка на средата и обстоятелствата. Всеки характер може да бъде видян в различна светлина. Всеки от нас е правил и добри, и лоши неща.”

Открих го, чрез два камерни филма – Bug 2006 (Насекомо) и Take Shelter 2011 (Подслон). Беше скандал, че не взе Оскар с втория.

Поне в моята глава Шанън няма слаба роля – дори, когато филмът е под въпрос. My Son, My Son, What Have Ye Done 2009 (Сине мой, сине мой, какво направи) е на Вернер Херцог. Сценарият е експериментален и макар експериментът да се проваля – за повечето зрители, Шанън е малък успех. А играе някой, който не би трябвало да харесате – убива собствената си майка.

Друг, който често използва Шанън е Джеф Никълс, режисьор и сценарист, който е попил Марк Твен. Филмите му са малки, прашни и безпарични, но с отличен разказ и голямо сърце. Шанън участва всеки път: Shotgun Stories 2007 (Историите на пушката), Take Shelter 2011 (Подслон), Mud 2013 (Мъд) и Midnight Special, който очакваме през 2016.

Винаги ще съм му верен, казва за режисьора Шанън, дори и никога да не получи милиони долари бюджет, винаги ще приемам участие в негов филм. Така и прави. Ролята му в Mud 2013 (Мъд) е епизодична и заснета набързо, за няколко дни, в които актьорът успява да избяга от снимачната площадка на Man of steel 2013 (Човек от стомана) – бюджет $225 000 000. Подобни постъпки очертават характер.

Дете на професор по счетоводство и адвокатка, той мечтаел да стане архитект или джаз музикант: „Никога не съм искал да съм филмова звезда. Нямам такива амбиции.” Това също говори.

Миналата година направи целия филм на Ромин Бахрани – 99 Homes 2014. Героят му – бизнес акула, ви захапва още от първия кадър. Именно заради хищната му гравитация в сцените Андрю Гарфилд дава най-доброто от себе си.

Това правят добрите актьори – освен, че знаят как да играят, те знаят и кога да не го правят. Да не показват повече от нужното. Просто да са като акула, която изплува от тъмното.

________________________________________________

*Peter Benchley, Jaws / Питър Бенчли, „Челюсти” – преводът е мой.