Не бих желал да живея в свят без лъвове – портрет на Вернер Херцог

„Държавата трябва да помага повече на изкуството”, „Имам идеи, но чакам финансова помощ”, „Субсидията е гръбнакът на този филм”, „Нашият проект бе по-хубав, но комисията реши да финансира друг” – мрънкане, хленчене, лигавене.

Не е само българско, но е преобладаващо в България. Представям си, че на всички, които се оплакват Вернер Херцог би казал: Вървете по дяволите, загубеняци!

Това е портрет на режисьора, който „нарисувах“ по неговите спомени и думи. Основният източник е книгата – Werner Herzog A Guide for the Perplexed: Conversations with Paul Cronin.

Какви би казал Вернер, ако говореше с теб?

Ако искаш да правиш кино, работи. Работи като барман, като охрана в стриптийз клуб, копай дупки, карай такси. Работи здраво и след година, две ще имаш бюджет за първия си малък, но твой филм.

Ако искаш да правиш кино, спестявай. Купи си само един костюм, носи един чифт обувки, яж на крак или вкъщи, използвай един чифт прибори. Ако каниш гости, карай ги да си носят храна, пиене и мебели, ако не им се седи на пода. Така се прави кино.

Пътувай с лек багаж: втори чифт бельо, бинокъл, карта и четка за зъби. Така се живее.

Мексиканците имат хубава израз: Pura Vida, това не означава просто чистия живот, но суровият, голият живот. Той ще те направи по-добър режисьор, от която и да е академична среда.

Аз съм доказателството. Организирах собствена продуцентска компания, когато исках да снимам филми. Направих собствено издателство, когато исках да издавам книги. През ’60-те опитах да създам собствена държава – някъде в Гватемала, дори написах конституцията.

Какво очаквате от истински баварец? Да стене, да се моли, да чака на колене позволение от „експертите” и „комитета по изкуството”?!

Колкото повече зависиш от системата, толкова по-малка свобода имаш. Не чакай. Действай. Винаги поемай инициативата. Няма да ти стане нищо, ако преспиш една вечер в затвора. Не мрънкай. Дръж отчаянието в себе си и за кратко. Моли за прошка, не за разрешение. Носи съдбата в ръцете си. Винаги носи и клещи резачки. Върви напред, не се отклонявай. Отмъщавай си, ако е нужно. Свикни с мечката, която е зад теб.

Научи се да се адаптираш. Ако имах филмова академия, в нея нямаше да има технически лекции. Няма да станеш режисьор, като овладееш някаква техника – както не ставаш писател, защото си грамотен. Щеше да има боксов ринг, уроци по илюзионизъм, акробатно майсторство и еквилибристика. Не знам дали такава академия ще те направи добър режисьор, но със сигурност ще те направи уверен и безстрашен атлет.

Снимането на филми е атлетика, а не естетика. Ще се наложи да носиш тежко, да тичаш, да буташ, да използваш мускулите на ръцете и краката си. А понякога – дори да заплашиш с убийство главния актьор, ако се прави на примадона. Не харесвам примадони, още по-малко – страхливци.

Веднъж, докато давах интервю в Лос Анжелис, някакъв луд ме простреля. С 22-и калибър или нещо по-малко. След като видях, че куршумът не е нищо съществено настоях интервюто да продължи, но страхливците от BBC вече бяха избягали.

Животът не знае какво е сигурност. Сигурна е само смъртта. Всички ще умрем – независимо от каските и застраховките, които имаме. Няма нищо лошо, ако има трудности и препятствия, лошо е – ако не опиташ.

Когато гледаш филм не се интересувай дали има награди. Наградите са за киноложките изложби и земеделските панаири. Гледай Casablanca 1942, The Treasure of the Sierra Madre 1948, America America 1963, The Battle of Algiers 1966 и Viva Zapata! 1952. Между добро порно и претенциозен, „арти” филм – избери порното.

Не бъди перфекционист. Мразя перфекционисти. Не разбирам хората, които отделят часове за един кадър. Имам нужда от човек, който усеща нещата такива, каквито са. А не някой, който иска да създаде красива картинка. Ако пишеш страстно любовно писмо и се съсредоточиш върху почерка си, а не върху емоцията – няма да е кой знае какво любовно писмо.

Чети, чети, чети. Тези, които четат притежават света. Ако съм заточен на необитаем остров, книгата която ще взема със себе си – без съмнение, е Oxford English Dictionary, всичките 21 тома.

Не съм артист. Никога не съм искал да бъда артист. Аз съм пехотинец на киното. Идеята за „артиста” е анахронизъм.

Не съм и счетоводител. Аз съм поет. Искам да съм замесен. Искам да оформям и извайвам, искам да влизам без покана, искам да изобретявам. Искам да съм режисьор. Веднъж седях до млада жена, която обясняваше, че иска да показва истината, че не иска да се натрапва, иска само да наблюдава – като муха на стената. Не издържах грабнах микрофона и изкрещях: Аз не съм муха. Аз съм стършел, който жили. Честита Нова Година, загубеняци! И това беше.