Живеем в златна ера за документалните филми. Всички големи създатели на съдържание бълват, както никога досега.
Мислете за PBS, BBC, Netflix, Amazon, HBO, DW, National Geographic… Появиха се и се развиха компании, чийто основен бизнес са документалките: CuriosityStream, Timeline, Free Documentary, WELT Documentary… и още, и още.
Псевдодокументалистиката е любим похват на много влогъри, а мокументалистиката стана предпочитан комедиен жанр.
Колкото повече, толкова по-малко
Колкото повече документални филми се произвеждат, толкова по-малко документалистика получаваме.
През 2020 продължи тенденцията за пренебрегване на всякакви правила за журналистическа етика и фактологическа достоверност. Жанрът е завзет от политически групи, корпоративни лобисти, конспиратори, PR агенции, държавна пропаганда, всякакви платени лъжци и обикновени хулители.
Независимо от сериозността на темите, които тези филми обсъждат, основната им цел е да приемем безкритично аргументите им за реалността такава, каквато я виждат създателите им. Става ми все по-трудно да избирам филми, които да препоръчвам. Това са шепата, които ми харесаха.
Collective 2019 (Колектив)
Документалният филм на годината.
През 2015 в клуб Colectiv в Букурещ избухва пожар. 27 умират на място, над 180 са ранени. В следващите няколко седмици още 37 души умират в болниците. Причината са бактериални инфекции.
Журналистическо разследване доказва, че над 300 болници в Румъния купуват дезинфектанти от производител, който ги разрежда. Вместо 10% или 12% антибактериален разтвор някои от препаратите съдържат между 1% и 0,1%. Филмът затъва дълбоко в лайната на огромна, национална корупционна схема, която е болезнено позната на всички, които живеят наоколо.
Collective 2019 не използва драматична музика, прочувствен глас или бърз, напрегнат монтаж. Вместо да изпратят задъхана репортерка и агресивен оператор, които да наврат микрофон в лицата на оцелелите, за да ги питат: „Какво чувствате, кажете, кажете?!“, създателите избират да са тих присъстващ. Методично ни събуждат от кошмар, по-страшен от това, което могат да измислят Марио Пузо, Копола или Скорсезе. Това е журналистиката, от която има нужда България, Румъния, светът.
LIFE BEYOND II: The Museum of Alien Life 2020
От независимото студио MELODYSHEEP. Епизодът от поредицата съчетава наука, научна фантастика, артистична фантазия, музика и 4К анимация.
Избирам го за любим, защото показва най-добрата страна на творческата демократизация, възможна заради технологиите. Гледате и не вярвате, че това, което гледате не е финансирано от Disney, Netflix, BBC или друг медиен конгломерат. Направено е от дузина хора, а не от стотици или хиляди. Качено е в YouTube. Гледайте на най-големия екран, който имате.
Rewind 2019
Още един важен документален филм. Той ще ви обезпокои, отврати, разгневи, нарани и разстрои. Главният му герой и автор е смел мъж на име Саша. Саша използва видеозаписи от детството си, за да разследва и разкаже ужасяващата история, която тегне над няколко поколения от семейството му.
Ако има смисъл в документалистиката, това е – да разкрие истината, да помогне на светлината да надделее над мрака.
The Last Dance 2020
Спортният сериал на годината. Препоръчаха ми го приятели, похвалиха ми го колеги.
Емоционален, увлекателен, жив, надъхващ, умно продуциран портрет на легендата Майкъл Джордан. Единственият спортист на Земята, който ме е накарал да пробвам спорта му. Извънземен.
David Byrne’s American Utopia 2020
Официалните професии от биографията на Дейвид Бърн са: певец, композитор, музикант, художник, актьор, писател, продуцент, музикален теоретик и режисьор.
Това, което гледате е: концерт, мюзикъл, театър, пантомима, пърформанс, шоу и напълно официално записано – документален филм. Не съм сигурен за последното, но е вълшебно.
Don’t F**k with Cats: Hunting an Internet Killer 2019
Любопитна, страшна, странна хапка от времето в което живеем.
My Octopus Teacher 2020
Гмуркач завързва приятелство с малък октопод, който живее в горичка от водорасли, до брега на Южна Африка.
Ден след ден човекът преодолява срамежливостта на октопода. Той ще се отплати, като покаже на човека невиждани неща.
Human Nature 2019
2020 бе най-подходящата година за пандемия. Ако COVID-19 ни беше треснал 10 години по-рано, никой нямаше да направи толкова бърза ваксина. Ако беше ударил през 70-те, никой нямаше да може да разчете генома му. Ако се беше разразил в началото на 50-те, дори нямаше да има медицински респиратори. 10 години преди това – нямаше да има дори пеницилин за всички.
Human Nature 2019 е за любознателните. Разказва за откритията в преддверието на нова генетична ера.
Jump Shot: The Kenny Sailors Story 2019
Кени Сейлърс не е Майкъл Джордан, но е атлет, който променя баскетбола завинаги.
Скромността и човещината му контрастират на фона на съвременните спортни звезди, които биват маркетирани като супергерои и богове.
Увлекателни и препоръчителни са и тези:
Tread 2020 ни предлага истински римейк на Falling Down 1993 (Пропадане). Какво става със самотен 50-годишен мъж, който има чувството, че целият свят е срещу него. Един от протагонистите в трагичната история е българин.
Хит през 2020 бе The Social Dilemma 2020. Той не е в моя подбор, защото не ми каза нещо ново. За сметка на това, American Murder: The Family Next Door 2020 е доста по-страшен. Разказва за тройното убийство на семейство Уотс от бащата – Кристофър Уотс. Филмът е сбор от новинарски и полицейски видеоматериали, записи от охранителни камери, но и личните чатове, постове, архив от социалните медии на убиеца, жертвата, техни роднини и приятели. Докато гледате ще си зададете въпроси за брака, домашното насилие, човешката психика, но и етичността на това, което гледате.
Светът се разкрива пред тези, които пътуват пеша. Вернер Херцог разказва за приятеля си – писателят-пътешественик Брус Чатуин. И неусетно разказът в Nomad: In the Footsteps of Bruce Chatwin 2019 става за всеки един от нас.
Писали сме за:
Няколко музикални биографии. Да. Още един филм за Франк Запа. През 2016 в класацията ни бе Eat That Question 2016 (Изяж си въпроса), който е по-добър.
През годината писахме и за On the Record 2020, който – според мен, е разфокусиран, но важен.
Свързани публикации:
С риск да стана досаден – благодаря, изгледах филма за Майкъл Хъдчинс (само това намерих с букви) :), а след него снощи попаднах на „Baby God“, от който успях да видя само 30 мин., но въпросите, които породиха тези минути… Не съм гледал много документални филми, и не мога да говоря за това, колко качествено е направен, но ако не си го гледал смятам, че няма да съжаляваш. Невероятна история, която поражда доста важни въпроси.
Не съм го гледал, но веднага ще го добавя за гледане. Мерси!