Една противоречива тема и табу.
Изнасилването е сред рядко докладваните престъпления. Може би 90% от жертвите остават анонимни. Те изпитват смесица от вина, срам и страх от отмъщение, или стигматизация.
On the Record 2020 е документален филм, който отправя обвинения в изнасилване и сексуални посегателства към един от най-влиятелните мъже в музикалния бизнес – продуцентът Ръсел Симънс.
Симънс e основател на музикалната компания Def Jam Recordings, която издава артисти като: Beastie Boys, Slayer, Public Enemy, EPMD, LL Cool J, DMX, Nas, Redman, Method Man, Kanye West, The Roots и десетки други. Личното състояние на Симънс се оценява на около $340 милиона.
Главен герой в On the Record 2020 е Дрю Диксън, която е бивш музикален директор на Def Jam в началото на 90-те. Дрю не е сама. С развитието на разказа още 20-тина жени подкрепят историята й. Сред тях са продуцентката Джени Лъмет, дъщеря на режисьора Сидни Лъмет, певицата Тина Бейкър, моделът Кери Халиги.
Случките на жените са подобни. Ръсел ги вика за разговор, интервю или за да им пусне ново парче, което ще стане хит. Срещите са на четири очи в апартамента или хотелската му стая. Най-често Ръсел излиза от стаята, за да се върне гол и се опита да ги изнасили. Успява с няколко.
Такъв е и разказът на Дрю, макар в него да има странни елементи. Повечето жени съобщават, че са крещели, ритали, блъскали, за да се измъкнат. Дрю казва, че припада и не си спомня самото изнасилване, а когато се съвзема е във ваната с него. Двамата си говорят, преди тя да се облече и прибере вкъщи.
Не съм от нюйоркската прокуратура, нито съм адвокат на Симънс. Не мога да отсъдя кой лъже и кой казва истината. Факт е, че след акумулирането на обвиненията Ръсел Симънс продава всичките си активи и сега живее на остров Бали. Индонезия няма споразумение за екстрадиция със САЩ. До ден днешен, той отрича всяко едно от обвиненията.
Защо филмът е важен?
Смята се, че около 35% от жените на планетата ще преживеят, ако не изнасилване, то някаква форма на сексуално насилие през живота си. Това са 1 353 721 075 жени.
Най-опасно е в Южна Африка (132 изнасилвания на 100 000 души). В Европа най-несигурна е Швеция (63). Статистиката за САЩ (27) е, че в над 70% от случаите жертвата познава извършителя, а в 90% от случаите, той остава ненаказан.
Няма универсално обяснение за изнасилването. Както всяко престъпление, то има нюанси. Различни изследователи го категоризират по различен начин. Според едни има поне 12 типа изнасилване, а според други поне три.
Изнасилване с гняв – извършителят цели да унижи жертвата. Използва груба физическа сила: дърпане, блъскане, бутане, удряне, ритане, разкъсване на дрехите.
Утвърждаване на властова позиция – извършителят компенсира чувството си за неадекватност. Целта е овладяване, контрол, доминиране, утвърждаване на авторитет и господство над жертвата. Този тип изнасилвачи разчитат на словесни заплахи, закани, тормоз, склоняване – чрез оръжие, алкохол, наркотици. Физическата сила, която използват не е прекомерна. Извършителят вярват, че жертвата изпитва удоволствие. В тази група са сексуални хищници като Харви Уайнстийн, Роман Полански, Ар Кели, Бил Козби и може би Ръсел Симънс.
Садистично изнасилване – извършителят изпитва еротично удоволствие от страха, болката и страданието на жертвата. То се рационализира като заслужено отмъщение към жените или хората изобщо. Изнасилването е планирано, след като е фантазирано. Жертвата може да бъде хапана, дращена, горена, измъчвана. Често изходът е убийство. 50% от изнасилвачите съобщават, че първата им фантазия се е появила между 12-та и 14-та им година.
Изнасилването може да се използва като мъчение, наказание или награда при военни действия. Като културна, религиозна, церемониална практика или санкция. Такива например са груповите изнасилвания, наричани на арабски тахаруш.
Най-разпространените научни теории за изнасилването са слабо подкрепени с факти и обширни изследвания. Такава е фройдистката гледна точка, че изнасилвачът изпитва страх от кастрация. Но също и феминистката, че това е политически конструкт, чиято цел е утвърждаване на патриархата.
Като рационално мислещ човек съм склонен да разбера еволюционната психология. Тя свързва изнасилването с животинските ни корени. То е поведение, което се наблюдава при доста видове, включително бозайници и човекоподобни маймуни. И макар да съм съгласен, че сексуално удовлетворение е основна цел на изнасилвача, то актът при хората е реалност, поради мрежа от фактори.
Какво липсва?
Ако правех този филм, щях да се съсредоточа върху доказателствата. Основната цел на документалното ми разследване би било да „закова“ истината. За съжаление, On the Record 2020 залита в сантименталност и носталгичен ревизионизъм. Търси обяснение на случилото се, чрез исторически събития и политически абстракции.
Създателите не свършват разследващата и аналитичната част от работата си, а разчитат на мненията на коментатори и активисти. Виновни са робството и линчуването, повечето жертви са цветнокожи. Подобен подход – според мен, разфокусира филма, но и парадоксално отнема от вината на извършителя.