The Kingmaker 2019 е документален филм, посветен на една от най-богатите политически фамилии в света – Маркос. Главен герой е Имелда, вдовицата на бившия филипински диктатор Фердинанд Маркос.
Препоръчвали сме The Queen of Versailles 2012, предишния проект на Лорън Грийнфийлд. Той показа старата истина, че евтините хора си остават евтини, независимо от скъпите неща, които ги обграждат.
Патологията на парите е любима тема на Грийнфийлд. Тя обича да превръща воайорското ни любопитство към богатите в погнуса.
Имелда е известна с колекцията си от 3000 чифта обувки, но това с обувките е за отвличане на вниманието. Според Guinness World Records Фердинанд и Имелда все още държат рекорда за Най-голям държавен обир. В златния си период фамилията купува няколко от емблематичните небостъргачи на Манхатън.
И днес в хола на „скромния“ апартамент на Имелда висят картини на Пикасо, Моне, Гоген и Микеланджело. По собствените й думи „Имам пари в 170 банки по света, а те не ми ги дават“. По груби изчисления фамилията е оценявана на $24 милиарда, още в средата на 70-те. Днес се смята, че „майката на нацията“ има между $5 и $30 милиарда.
Историята на Имелда може да бъде разказана с цитат от Йордан Йовков: „Грешна беше тая жена, но беше хубава“.
Макар да не печели Мис Филипини – през 1953, тя се добира със зъби и нокти до почетната титла Муза на Манила. В това си качество се запознава с депутата Маркос. Тя е на 24, а той на 36, предлага й брак на 20-та минута от срещата. Убеждава я да приеме, след 11 дни ухажване.
The Kingmaker 2019 използва архивни кадри, в които си личи ефектът на Имелда върху мъжете. Кадафи се усмихва, Садам омеква, шейхове смутено се туткат около нея. Никсън акомпанира на пиано, Рейгън я кани на танц. Мао Дзъдун целува ръката й, след което казва: „Госпожо, за 5 минути можете да спрете Студената война“.
Интелигентност, чувство за хумор, трудолюбие, честност, добродушие са качества, които нямат значение. Не и когато е намесена красотата. Особено женската. И двата пола обожават красиви жени. Фиксирани сме, когато ги видим.
Красотата е социална, а в този случай политическа сила. В Survival of the Prettiest Нанси Еткоф, пише за способността на красотата да омагьосва сърцата, улавя умовете и запалва емоционални пожари. Тя прави късо съединение в мозъка ни.
Филипинците очакват да съм красива – казва 86-годишната Имелда – Бедните хора имат нужда да съм красива. Трябва им звезда, която да гледат от дъното на копторите си. Красотата е Господ, който е видим. Звучи поетично от устата на някой, който раздава банкноти – „за бонбони“, на болни от рак деца.
Животът на Имелда е белязан от хюбрис. А също от алчност, неутолима жажда за внимание, хищен глад за притежание – пълно нарцистично разстройство. Семейство Маркос демонстрира чувство за изключителна правота и бурна реакция към критиката, която над 3000 пъти е смъртоносна за опозицията.
Филмът има няколко проницателни момента. Любим е грешка на езика, която Фройд би аплодирал. Докато страдалчески (и за пореден път) обяснява как е останала сирак, Имелда казва „изгубих си парите (money)“, вместо да каже „изгубих майка си (mother)“.
Ключовото проникновение обаче е: „Perception is real, and the truth is not!“ – „Възприятието е реално, а истината не!“. Урок за всеки сив кардинал, който царува над формалното ръководство.
Свързани публикации: