Жалко, че всички хора, които знаят как се управлява, са заети да шофират таксита и да подстригват коси – казва пред списание Life американският комик Джордж Бърнс.
Много от нас говорят за властта, малко я разбират, а единици я практикуват. Когато мислим за политика трябва да ни е ясно, че тя се върши от конкретни хора. Политика не се прави от абстрактни идеи, партии, философии или държави. Държавите нямат интереси. Хората имат.
А властта има свои правила.
Правило 1: Без власт си нищо
Основната цел на политиката е спечелването и задържането на властта. Можеш да изнасяш пламенни речи в парка, да бърбориш в някое ТВ студио, да пишеш блог, да правиш петиции, да събираш лайкове, да се самозапалиш – без власт обаче не можеш да промениш нищо.
Без власт си нищо. Това правило работи както за опозицията във Венецуела, така и за множеството десни и псевдодесни партии в България, които хленчат извън игрището.
Правило 2: Никой не може да властва сам
За да спечелиш властта трябва да си пръв, да си по-умен или да мамиш. Повечето мамят.
Хитлер, Сталин, Стамболов, Кадафи, Живков, Пабло Ескобар не властват сами. Цар, император, президент, министър-председател, кмет, управляващ директор на корпорация, ефрейтор, генерал, адмирал и шефът ти – всеки владетел зависи от група хора.
Как ги наричаш – царедворци, придворни, привърженици, последователи, подчинени, съпартийци, съратници, другари, фамилия или фенове, е без значение. От значение е, че имаш нужда от тях. Те са ключовете към властта.
Но „хора“ е твърде голямо и безлично понятие. Нека да ги поделим на три групи. Номинален електорат – в България и в САЩ например това са всички, които имат право да гласуват в избори.
Реален електорат са тези, които всъщност гласуват – в България и Великобритания това са членовете на партията, която е получила мнозинството, в Китай са членовете на комунистическата партия, а в Саудитска Арабия са членовете на кралското семейство.
Третата група е най-важната, можем да я наречем Ключови придворни – това е ядрото на господстващата върхушка. Шепа генерали, шефове на тайните служби, едри банкери, медийни царе, няколко олигарха, някой кардинал, прокурор или върховен съдия.
Правило 3: Поддържай кръга си от ключови придворни минимален
Властта се задържа най-дълго, когато е тясно. Защо? Защото 5 души се контролират по-лесно от 500 и защото баница разделена на 5 е по-сладка от баница разделена на 500.
Разликата между демокрациите и тоталитарните общества е ширината на кръга и обемът на лицемерието, но правилото важи и за двете.
Правило 4: Поддържай голяма групата на реалния електорат
Когато отделните ключови придворни знаят, че на резервната скамейка чакат други, които да ги сменят, те се страхуват. Страхът е начин да ги контролираш.
Правило 5: Винаги командвай парите и разпределянето им
Добре е владетелят да разчупва баницата, вместо просто да я хвърля на подчинените. В диктаторските режими диктаторите раздават „кеш“ директно на ключовите си поддръжници.
В демокрациите – също, но чрез цивилизована, изтънчена схема от закони, поправки, изключения, търгове, проекти, поръчки, консултанти и „държавни инвестиции“ в „стратегически отрасли“. Корупцията е инструмент на властта, независимо на кой континент и под какво знаме живееш.
Парите са ограничени, затова всеки властимащ има две големи пера в бюджета си. Перо ЛЮБОВ, което е за „народа“ и перо ЛОЯЛНОСТ, което е за ключовите му поддръжници.
В диктатурите перо ЛЮБОВ е практически празно. Няма пари за болници, училища, гимназии и университети. Пътища има само там, където минава лимузината на диктатора, затова има и летище, за да излети самолетът му. Болни и неграмотни хора се управляват по-лесно от здрави и образовани.
Правило 6: Не преливай пари от перо ЛОЯЛНОСТ към перо ЛЮБОВ
Когато често взимаш пари от ключовите си придворни, за да „се грижиш“ за народа се обричаш на провал. Но какво ще стане, ако гладният народ се разбунтува? Почти никоя революция в света не е била успешна заради „народа“. Ако революцията успее, то е защото й е позволено – най-често от армията. А армията се контролира от придворните.
Пример е Русия от 1917. Революционерите щурмуват двореца на Николай II, защото армията не ги спира, а армията не ги спира, защото царят е забравил да й плати. А царят е забравил да плати, защото няма пари. А няма пари, защото е решил да отмени данък водка, който е почти 1/3 от приходите в хазната. А царят е отменил данък водка, за да е по-добре за народа – евтина водка, щастливи руснаци. Николай II прави класическа грешка – избира да прелее пари от перо ЛОЯЛНОСТ към перо ЛЮБОВ.
Много по-успешен владетел от Николай II е Робърт Мугабе. Той властва в Зимбабве от десетки години, а днес е на 93 и най-вероятно ще умре тихо в съня си като мултимилионер. Марксист-ленинист, но преди всичко мугабист, той унищожава страната си. Народът му е гладен, беден, неграмотен – често покосяван от епидемии холера, шистозомиаза и СПИН. Мугабе знае, че никога не трябва да пропуска деня за заплати на армията – щастлива армия, щастлив деспот.
В демокрациите политиците са „по-добри“ от Мугабе, но не защото се казват Чърчил, Рейгън, Тачър или Кол, а защото имат същите интереси като избирателите си. Колкото по-благополучно живеят избирателите, толкова по-продуктивни стават. Колкото повече продуктивни хора има, толкова повечето от тях ще плащат данъци. Колкото повече плащат данъци, толкова повече пари за разпределяне между властовите лобита остават. Демокрациите не са за политици, които са „добри и красиви хора“, а за опортюнисти, които умеят да балансират интересите на големи обществени групи.
Диктаторските режими не разчитат на продуктивността на отделните индивиди, най-често в основата им са природните богатства – нефт, газ, руда…
Сициний от „Кориолан“ на Уилям Шекспир казва: „Градът, това са хората…“, а тълпата вика: „Така е! Народът е градът!“. Може и така да е, но май не е. Може би Тит от „Тит Андроник“ е по-прав: „Рим е пущинак, във който бродят тигри“.
Този пост е повлияне от реалността и много филми, но преди всичко от книгата The Dictator’s Handbook на професорите Алистър Смит и Брус Буено де Мескита.
Мерси за съветите Любомир, когато стана могъщ и властен, ще си спомня за вас. 🙂
Поне във втори кръг – задължително 🙂