Той няма възраст. Сух е, като щипка за дрехи. С коса, която го прави още по-висок, отколкото е всъщност. С лице, ръбато и някак си разместено. С очи, които карат твоята коса да щръкне. И ако това не те уплаши, трябва да го чуеш да говори. Само той може да говори, сякаш всяка дума е край на изречението и после да те фрасне с нова.
Ако някой може да скърши Чък Норис с поглед, това е Кристофър Уокън. Актьорът, който се е снимал в толкова лоши филми, колкото не си гледал през целия си живот. Актьорът, който създава шедьовър от сцена за златен часовник престоял на тъмно – цели две години. Той не е звезда, но звездите ги е страх от него. Те знаят, че когато влезе в кадър ще го открадне, заедно с действието и целия филм.
Представете си сцена с Том Круз и Кристофър Уокън. Том Круз е на мотор или кон, или кораб… или нещо, което го прави висок. После влиза Уокън. Към кого ще гледате? Към красивия, чистия, предсказуемия и скучния или към Кристофър?
Той е анормален и като всяко анормално нещо е чудат, вълнуващ, мистериозен, страшен, различен – забележим. В едно интервю казва, че съжалява за едно нещо… че актьорите нямат опашки. Опашките щяха да ги правят още по-изразителни. В друго казва, че любимата му реплика от “Хамлет” е първата: “Кой е там?”. Харесва му, защото е кратко, тайнствено и създава възможности.
3 thoughts to “Кой е там, Кристофър Уокън?”