Маниери, тикове и фасони – нещата, които обичаме да мразим в тези актьори

Преди да станат големи звезди големите звезди са били в малки роли. Някои от тях даже статисти. Едно от нещата, които учат младите актьори е да изпъкват. Те измислят интонации, мимики, странни движения, повтарящи се жестове, които правят героите им колоритни и незабравими.

Но постигнали успех веднъж, тези актьори се вкопчват в „нещото“ и започват да го повтарят всеки път – във всяка роля, във всеки филм.

Вижте.

Викачи

Сила, агресия, мощ и много псувни – класически начин да се набиете на очи и „заковете“ всички останали в сцената.

Самюел Ел Джаксън – майсторът на култовите тиради. Той е готов да крещи срещу хора, птици, акули, змии, времето и ако се налага – Господ.

Никълъс Кейдж – Ник не просто възклицава, той вика, вие, реве, скимти и лае.

Има обаче един академик, един цар, един папа на извисения глас, който никой, никога не може да надвика – професор Ал Пачино. Никой не вика като Ал. НикоЙ не ВИИИИИКАААААА КАТО АААААЛЛЛЛЛЛЛЛ!!!!

Заекващи

Повторения и удължавания на звукове, срички, думи, фрази, паузи и прекъсвания. Нарушенията в темпоритмичната организация на речта са печеливши за тези актьори.

На надгробната плоча на Шая Лебьоф би могло да пише: “No! No! No! No! NOOOOOOOO!”

Имам подозрение, че Шая пунтира Дъстин Хофман или поне подсъзнателно се надява да е като него. Дъстин е велик метод актьор, но от Kramer vs. Kramer 1979 (Крамър срещу Крамър ) и Tootsie 1982 (Тутси), през Rain Man 1988 (Рейнман), та до Sphere 1998 (Сфера) запъването и пелтеченето са негов специалитет.

„Ъ-ъ-ъ-ъ-ъ… хммммм“ – Джеф Голдблум, във всичките си филми. Джеф е готин заради този начин на поднасяне на репликите – сякаш не ги знае наизуст, а ги измисля пред нас.

„Аааааам – бих желал – ааааам, не че бих желал, колкото ми се налагааааа (мигане-мигане-мигане) – да ти кажа, чееееее – ъъъъъ (мигане-мигане) – аааааам – надявам сееее – това не те обиждаааа (повдигане на рамене) – Аз… те обичам. Боже, какъъъъв съм идиот, съжалявам!“ – Хю Грант, във всеки филм с Хю Грант.

Взиращи се

Колин Фарел, Джейсън Стейтъм, Кевин Бейкън и Ръсел Кроу – мъже, които обичат да се взират в хоризонта или в душата ви.

Но има една жена, която е шампион в играта „Кой пръв ще мигне?“, нейното име е Кристен Стюарт. Тя няма лице, тя има вцепенение.

Примижаващи

Покосени от астигматизъм, сутрешни гурели или внезапен слънчев лъч – това са актьорите, чиято основна техника е да присвиват очи и бавно да примигват.

Клинт Истууд, Ричард Гиър, Френч Стюарт, Джош Хартнет и Рене Зелуегър, разбира се.

Орално фиксирани

Кийра Найтли и нейната кухина – независимо дали е вглъбена,  очарована, тъжна, гневна, уплашена, влюбена, разлюбена или отегчена, Найтли винаги се цупи по характерен начин, при който вирва брадичката си и оставя устата си полуотворена, сякаш чака малка птичка да кацне в ъгъла й и я захрани с червейче. Първият път бе сексуално, сега е просто дразнещо.

Дрю Баримор си криви устата, почти всеки път, когато говори – сигурен съм, че според нея това е едновременно невинно-чаровно и сексуално-възбуждащо. Не е.

Джак Никълсън обича да се зъби – направило ли ви е впечатление. Хората са може би единственият вид, който показва зъбите си, като акт на приятелство. Има различни хипотези, защо това е така. Едната твърди, че сме го наследили от човекоподобните маймуни, които понякога го правят в знак на подчинение. Друга твърди, че по този начин бързо демонстрираме възрастта и здравословното си състояние. Но аз си мисля, че озъбването на Джак е по-близко до озъбването на вълците, отколкото до уплашеното гримасничене на шимпанзетата. Човекът дори игра върколак.

В класацията ни „26 велики момента с храна“ – отделихме специално място за Брад Пит. Той винаги яде, дъвче, ближе, лапа и гълта неща. Постоянно. Преди седмица ми разказваха за нов азиатски хит – плащаш, за да гледаш онлайн как някой се храни. Страхотна идея, Брат. Яж.

Драматично жестикулиращи

Харисън Форд и неговият показалец – известен още като „Пръстът на Съдбата“. Когато е бесен Харисън го насочва към виновника, миг преди тотално да избухне.

Преди години, когато Антонио Бандерас бе в зенита си, забелязах, че прави характерни жестове, когато героят му мисли, притиснат от обстоятелствата. Ако държи оръжие, го опира в челото си или започва да се удря в главата. Друго типично нещо е да сочи предупредително – с цялата си ръка и тяло опънато като струна. Движението прилича на нещо, което би направил тореадор.

Внимавай, главата

Джорд Клуни, особено в началото на кариерата си, приличаше на играчка кученце с клатеща се глава. Сещате се, едно време шофьорите си ги слагаха на задния прозорец. Той си люлее куфалницата, когато иска да наблегне нещо или да съблазни женската в сцената – точно като фламинго в предбрачен танц.

Костюми и реквизит

Лео обича чаши и тостове.

A Джони има фетиш към шапки. Дори се питам – дали шапката прави ролята?

Истеричен смях

Сега следват две много слаби актриси. Джулия Робъртс, която винаги играе Джулия Робъртс и Камерън Диас, която винаги играе блондинка. Но и двете оповестяват, че са тук с един от най-изкуствените изблици на смях в историята на изблиците на смях.

Житният бегач

Том Круз винаги намира начин да предаде напрежение, чрез… тичане. Някои наричат стилa му на бягане „томкрузинг”, той влага цялото си малко тяло и цялата си решителност, когато припка. Мисля, че има само 4 филма, в които няма сцена със спринт. Проверете. Каква по-добра техника да придвижите действието напред?

Подмокреният

В рекламата има кухненска шега, че всичко става по-добре, ако му сложиш бебе, куче или течаща вода. Джон Кюсак го знае. Един от любимите ми филми с него е подценения Identity 2003 (Самоличност) – действието тече в мотел, по време на една от най-пълноводните бури в историята на киното. Джон обича да е влажен. Проверете.

Крадецът на сцени

Можете да оставите викачите да викат, можете да се спасите от „пръстa на Съдбата”, можете да оцелеете след Джим Кери, дори можете да смирите Кевин Спейси – ако сте Джеръми Айрънс. Но имате ли шанс срещу Уокън? Можете ли да опазите сцената си от крадец, подготвян в занаята от 7-годишна възраст.

Прическата, погледът, движенията, танцът, тиковете, паузите, ударенията, ритъмът и мълчанието, когато трябва. Кристофър Уокън е мистериозен, екзотичен, непредсказуем. Спомня си, че повратен момент за него е учебна сцена, по времето на която някой изпуска кашон чинии. Всички в залата подскачат от звука, но не и той. Лий Страсбърг, учителят му, го прекъсва и пита: „Какво стана, защо не реагира?”. „Бях се съсредоточил в репликите и играта” – отговаря Уокън. „Това е много лошо актьорство” – казва Страсбърг.

От тогава Уокън решава, че присъствието му, особено пред камера, ще е серия от „щастливи инциденти”, странни неща, които придават живот и които не можеш да избегнеш. „Ако не се получи, винаги могат да го изрежат, това е кино”.