
От старите кунг-фу филми (в които всичко е истина!) знаем, че движещата сила е съперничеството между различните стилове и школи. Така, както в света на кунг-фу има Шаолин, Емей и Лур Шан в света на актьорското майсторство има няколко основни школи.
Ето кои са:
Методът
е развит и популяризиран в САЩ, от Станфорд Майзнър и Лий Страсбърг в Actors Studio, Ню Йорк. База на Методa е философията на двама руснаци – писателят Антон Чехов и актьорът-режисьор Констанин Станиславски. Ситемата на Станиславски цели “театрална истина”, която се постига след анализ на емоционалните черти на героя. Основният въпрос в Методa е: “Какво ме движи? Какво ме мотивира?”. Отговорът е емоция, актьорът използва емоционалната и сензорната си памет, за да извлече тази движеща емоция на повърхността.
Пример: ако героят губи любим човек и трябва да отиде на погребение, актьорът може да си припомни смъртта на собствената си майка. Резултатът е покъртителна сцена – с истинска мъка и сълзи.

Друга характерна черта на Метода е техниката на проучване, която може да отнеме много време, като принуди актьора да достигне до крайности. Робърт Де Ниро е известен със своята отдаденост на проучването. За Raging Bull 1980 (Разяреният бик) Де Ниро наддава 25 кг. и взима изтощителни уроци по бокс; научава се да свири на саксофон за New York, New York 1977 (Ню Йорк, Ню Йорк); за Cape Fear 1991 (Нос Страх) си изпилва зъбите; а за ролята си на Ал Капоне в The Untouchables 1987 (Недосегаемите) прави нещо, което зрителите така и не виждат – поръчва си бельо-копие на носеното от Капоне.

Сред възпитаниците на Actors Studio са: Мерилин Монро, Джеймс Дийн, Марлон Брандо, Пол Нюман, Ал Пачино, Дъстин Хофман, Робърт Де Ниро, Алек Боудин, Джейн Фонда, Антъни Куийн, Денис Хопър, Кевин Спейси, Анди Гарсия, Харви Кайтел, Мики Рурк, Сидни Поатие и Шон Пен.
Импровизацията
е комбинация от техники извлечени от Метода. Актьорът изгражда образа на героя, разчитайки на вътрешна мотивация и емоционална памет.

Разликата е в това, че реагира на ситуацията – тук и сега. Импровизацията е рядко срещана в чист вид. Намира място в комедии, Best in Show 2000 е почти изцяло импровизиран, подобно на „Улицата” на Теди Москов.
Брехтова школа
носи името на немския поет, драматург и режисьор Бертолт Брехт. Ако Методът цели пълно срастване на актьор с героя и създаването на друга реалност в която зрителят да повярва, да се потопи и да заживее, то Брехт цели точно обратното.

Важно е зрителят и за миг да не забравя, че гледа актьори, които изнасят представление. Зрителят остава отвън, за да наблюдава, изследва, мисли и коментира. Брехтовата школа не е популярна, но има своите успехи. Бил Мъри е класически брехтов актьор.
Английска школа
носи традицията на Уилям Шекспир, пантомимата и ренесансовия театър.

Всеки актьор получава богата палитра от теоретични и практически познания в академична обстановка. Лорънс Оливие, Джон Гилгуд, Джуди Денч, Ванеса Ретгрейв, Хелън Мирън, Кейт Уинслет, Иън Маккелън, Питър О’Тул, Майкъл Кейн, Гари Олдмън, Алън Рикман, Ема Томпсън, Хю Лори, Джеръми Айрънс – всеки един от тях е изучавал: история на театралната традиция, реторика и ораторско майсторство, дикция, интонация, диалекти, акценти, музика, танц – дори фехтовка.

Антъни Хопкинс сравнява английската школа със свиренето на пиано. Повторение, повторение, повторение – докато станеш виртуоз.

Анекдотична е историята с Лорънс Оливие и Дъстин Хофман на снимачната площадка на Marathon Man 1976 (Маратонецът). Хофман – класически метод актьор, дошъл смазан на работа. Оливие го попитал какво му е, а Хофман отговорил, че нарочно се е преуморил и не е спал два дни, за да може сцената да изглежда реалистично. Оливие казал: О, скъпо момче би трябвало да го изиграеш, затова му казваме актьорско майсторство.
Антъни Хопкинс изгражда Ханибал Лектър без да са среща с психиатри, да преспива в лудница, да пие животинска кръв или да хапе късове сурово месо. Разчита на Теория за сянката на Карл Юнг, перфектна техника и добре обмислена интонация.
8 thoughts to “Коя е по-добрата школа?”