Според Паци Роденбърг има три нива – кръга на енергия, през които актьорът може да изиграе една сцена. В първи кръг актьорът насочва енергията си навътре – към себе си, отпуснат е, говори тихо. В трети кръг – насочва енергията навън – към света, завладява пространството с физиката и гласа си.
Паци казва, че повечето актьори, които играят Шекспир, допускат грешката да играят почти и единствено в трети кръг – като викат, защото така лесно стават видими.
Помислих си, че ще бъде любопитно да направим сравнение с три различни изпълнения на един и същ текст. Монологът на Шайлок от “Венецианският търговец”.
Ал Пачино в Ал Пачино стил.
Орсън Уелс тих и трогателен.
И накрая Лорънс Оливие.
Кое изпълнение ви харесва повече?
Ако искате да научите за различните актьорски школи, натиснете тук.
Лорънс Оливие е велик.
Благодаря за възможността за сравнение (макар да не е лесно).
Сравнението е лесно, изборът е невъзможен 🙂