The Grand Budapest Hotel – да го посетите ли?

 

 

Успяхме да си резервираме места за премиерата. Да, беше миналата седмица. Не мога да разкажа, защото както всеки филм на Уес Андерсън и този не подлежи на разказване.

Това не е предястие, целта му не е да възбуди апетита. Със сигурност не е и основно – не е тежко, питателно и комплексно изживяване. The Grand Budapest Hotel 2014 (Гранд хотел Будапеща) е филмов десерт.

Дори словосъчетанията, които бих използвал, за да го опиша, са: „сладка носталгия“, „сиропирана сантименталност“, „блага меланхолия“, „захаросана романтика“, „сладоледена невинност“ и… „кремоообразна визия“.

 

Уес не е от любимите ми режисьори, но е отличен режисьор – художник. Всичко в The Grand Budapest Hotel е като от пощенски картичка circa 1930, като кукленска къщичка, като вътрешността на триетажна торта.

Много, много е хубаво. И е тимбъртановско – поне на 3 места.

Друго, което му признавам е, че има жестоки приятели – Ралф Файнс, Едуард Нортън, Тилда Суинтън, Джъд Лоу, Бил Мъри, Ейдриън Броуди, Харви Кайтел, Уилям Дефо, Боб Балабан, Джеф Голдблум и задължителният приятел от детството – Оуен Уилсън.

Като чуете всички тези имена на едно място, трябва да получите киномански оргазъм. Но точно това му е мекото на Уес – кулминацията все му убягва. Прави едни такива дълги, скучни в средата филми, чакаш нещо да стане… чакаш, чакаш, чакаш… и то става. Ама, не баш.

Но е красиво.

И диалозите са отлично заснети. И е едно такова… брехтовско. Характерите са като от папиемаше, сякаш правени заедно с декора.

 

Метафорите – също се получават. Любимият ми трансфер на смисъл е престрелката в хотела. Когато от всяка стая изниква войник или офицер, който започва безцелно, но бясно да стреля по отсрещния коридор. Героят на Едуард Нортън извиква: „Спрете! Спрете! Кой по кого стреля?!”. Прекрасно напомняне за двете световни войни, заченати точно в такава кичозна и инфантилна атмосфера.

Най-честата дума, която критиците (апропо, влюбени във филма) използват за стила на Уес е “quirky” – чудат. Или както е обяснено: “something that is strange/not normal but cool” – нещо, което е странно/ненормално, но „яко“.

Това ми е проблемът. Мисля, че във всеки филм Уес се стреми да е “cool”, а който много се натиска да е “cool” – не е. Поне в моя “cool book”. Писах за хипстърията наскоро – та, няма да се повтарям.

Да го гледате ли?

Разбира се, това е филм за гледане.

 

Мнението ми в едно изречение:

Филм за гледане.