Хайде, на хипстърията! Топли, горещи хипстърии! Парят, парят!

 

„Защо постоянно казваш, че филмите са хипстърски!?“ – възмути се Нуша миналата седмица. Отговорът е, защото са. Особено, ако имат повече от 3 от тези елементи:

Някой носи мустаци, често пъти този някой е мъж, но не е задължително.

Някой се разкарва със слушалки, цветово комбинирани с шалчето му.

Жените са силни и мълчаливи, а мъжете реват и се прегръщат с други мъже.

Всички се взират – дълго и изпитателно, един в друг или в нищото.

Някой свири или държи малък инструмент.

Саундтракът е от реклама на Apple – с доста звънчета, ксилофон и усещане за едно безбрежно „на-на-на” и безоблачно „ла-ла-ла”.

Гардеробиерката е с тежък стадий на анахронизъм, сценографът също. Хората носят кецове от 1960-та и тениски от 1970-та – обезателно с дупка на рамото. Кухните са от 1950-та, пикапите също, останалите автомобили са от 70-те и 80-те.

Мъжете се казват Хюго, Оскар или Тео. Жените Руби, Алис, Матилда или Клемънтайн. Всички имат големи проблеми, които никой преди това не е имал.

Камерата е документална и влюбена в изгреви, залези, лъчи, треви и посеви. Операторът е с Паркинсон.

Вместо да достигне кулминация режисьорът постига псевдофилософска смиреност, която ви успива.

В крайна сметка гледате мил, добродушен, обожаван от критиката, но лесен за забравяне филм.

Тези съставки ще откриете и в последните заглавия, които зяпах.

 

Her 2013 (Тя) е ромком-фентъзи на Спайк Джоунз, в което главният герой – Тео (Хоакин Финикс), се влюбва в изкуствен интелект наречен Саматна (озвучен от Скарлет Йохансон). Идеята е интригуваща, макар да я направиха в пети сезон на The Big Bang Theory 2007-. В епизода The Beta Test Initiation Радж се влюбва в Siri – гласът на Apple iOS.

Критиците са луди по Her 2013, рейтингът му е 96%, повече може да има само вождът на Северна Корея, малко след като е дал чичо си на кучетата. Не казвам, че е лош, но не и отличен – поради част от причините, които изброих по-горе.

Скарлет Йохансон може да е глас на всичко друго, но не и на интелект. Гласът не стига. Мъжете имат нужда от тяло, макар и не обезателно на Скарлет Йохансон, за да се влюбят. Няма значение колко поетични, романтични и естрогенни са те. Затова в много научнофантастични филми мъже (и жени) се влюбват в… роботи. Какво друго… гардеробиерката не се е напъвала да мисли за бъдещето, музиката е като от асансьор, а диалозите са написани от гимназист: You know, like… yeah, like… whatever.

Та, идеята можеше да се развие в сериозен, увлекателен и умен коментар за отчуждението и технологията. Вместо това тя забива и рестартира като глуповат, романтичен, красив, тягостен двучасов крупен план върху лицето на талантливия Хоакин Финикс.

______________________________________________

Short Term 12 2013 е доста по-силен, защото е инди-доку-драма. Разказва за радостите и мъките в дом за сираци и трудни деца. Няма начин да не ви стисне за гушата. Но… бързо ще ви пусне и ще се извини, защото агонизира от хипстърия.

За да ни остави в сантименталната и наивна „ла-ла-ла ленд” режисьорът избира да се откаже от правдоподобност. Например: Проблемните деца са учудващо безпроблемни. Улиците са пусти. Всички шептят. Няма „зрели” хора. Главната героиня мълчаливо се взира. Главният герой реве всеки 20 минути. Разменят се реплики като: „Ти си най-прекрасният и чудесен човек, който някога съм срещал” или „Искам да ви благодаря, че ви познавам”. Имаме и места с разклатена камера, защото – сега така е модерно.

Ако това не ви подразни или приспи, филмът е много добър.

Подобни:

Inside Llewyn Davis 2013 (Истинският Люин Дейвис)

Upstream Color 2013

Beasts of the Southern Wild 2012 (Зверовете на дивия юг)

Juno 2007 (Джуно)

Little Miss Sunshine 2006 (Мис Слънчице)

The Perks of Being a Wallflower 2012 (Предимствата да бъдеш аутсайдер)

Me and You and Everyone we know 2005 (Аз, ти и всички, които познаваме)

The Future 2011 (Бъдещето)

Както и всеки филм на Уес Андерсън.