…за страданието и красотата, за болката, и смисъла.
Внимание! Възприемането на този филм, подобно на Melancholia 2011 (Мелахолия), ще зависи от вашия темперамент. Ако сте с голяма сензитивност, но ниска реактивност – ще ви хареса много. Ако сте обратното – с бърз психически темп и висока пластичност, може да ви подразни и досади с мудността си. По някое време ще искате да шамаросате главните герои. Но това време няма да включва първите 25-30 минути, защото те са завладяващи.
Начинът на снимане е хипнотичен, но също хипстърски, рекламен, ала Instagram. Страхотен e за 20-минутно филмче на Volvo или музикален клип на Nokia, малко уморителен за двучасова история. Въпреки това, е празненство за очите и доказателство, че независимите филми също могат да изглеждат добре.
Комбинацията от научна фантастика и драма е добра идея. С алегориите и символите си Upstream Color 2013 носи не само естетическа наслада, но и стимулира мисленето.
Не знам как да ви разкажа, без да ви издам важните елементи. Историята, пълна с поетични фрагменти, е за мъж и жена, които се срещат и се опитват да преборят проблемите си – с вярата, идентичността, физиологията, екзистенциалния смисъл.
Или поне това е, което аз виждам. Какво ще видите вие? Вижте.
Мнението ми в едно изречение:
Филм, чиято цел е да се самопоздравите, че го гледате.
Ако още ви е абстрактно, ето няколко подобни заглавия:
Det sjunde inseglet 1957 (Седмият печат)
Conspiracy Theory 1997 (Теория на конспирацията)
Requiem for a Dream 2000 (Реквием за една мечта)
Me and You and Everyone we know 2005 (Аз, ти и всички, които познаваме)
Troubled Water 2008 (Мътни води)
Take Shelter 2011 (Подслон)