М. Найт Шаямалан обича неочакваното. То му помогна да стане уважаван сценарист и режисьор. То унищожи кариерата му. Сега има нов филм. Неочаквано, филмът ви дава неочакваното още в началото. Неочаквано – това не е неочакваното.
В Split 2016 (На парчета) три момичета биват отвлечени от мъж, страдащ от раздвоение на личността.
Болестта
Дисоциативното разстройство на личността е със спорен статус в науката. Смята се, че се отключва при деца на възраст 6 – 9 години, които са оцелели след тежък шок или хронични травмиращи изживявания. Хипотезата е, че за да понесе случващото се детето си изгражда алтер его, което поема задачата да се справи със ситуацията.
Болестта обаче е описана единствено сред граждани на САЩ, Канада и Великобритания, което кара лекари да смятат, че е „модна“ за пациентите и те се преструват. Диагнозата е рядка и бива давана в 1 на 10 000 случая.
Раздвоението
Дуалистичното мислене на западния мозък започва още с Платон и Аристотел, които споделяли идеята за множествени души.
Важни моменти са Библията и падението на Дяволa, теорията за мисленето на Рене Декарт, разделянето на личността на Id, Еgo и Super-ego от Зигмунд Фройд.
Раздвоението е златна тема за изкуството. Една от първите оригинални трактовки е на Робърт Луис Стивънсън – „Странният случай с доктор Джекил и мистър Хайд“. Книгата става популярна, бива поставена на театрална сцена и заснета като филм – още в самото начало на 20 век.
Стивънсън написва историята за по-малко от седмица. Повечето историци смятат, че е бил на наркотици, когато я е редактирал.
Раздвоението носи злато и за актьорите, защото им дава възможността да покажат цяла палитра от характери, мотиви, чувства и емоции. Кога, ако не тогава може да блесне талантът, техниката и майсторството на игра.
Някои се справят…
…други нямат този късмет.
Джеймс Макавой
Избира да се справи. Героят му има 23 идентичности. Това е рекламен трик, защото ще видите 8 от тях. Всяка е колоритна и със собствен тик.
Макавой играе жена, дизайнер гей, книжен плъх, мъж болен от диабет и друг, който страда от обсесивно-компулсивно разстройство. Симпатичен е образът на 9-годишно момче, което обича да завършва изреченията си с „…и така нататък“. Актьорът ще направи най-запомнящата се сцена, когато е превъплътен в него. Ще танцува – едновременно смешно и страшно.
Изпъква и Бети Бъкли, която може да си спомните като лудата жена от The Happening 2008 (Явлението), един от големите провали на Шаямалан. Тук обаче тя е прекрасна като наблюдаващия психолог на Макавой.
Ана-Тейлър Джой е актриса, която забелязах миналата година в The Witch 2015 (Вещицата). Тя e Кейси, загадъчна жертва, която има тайна.
Филмът
Split 2016 е добре изпълнен, но не и безпроблемен. Шаямалан е несръчен с диалога, но е талантлив в създаването на съспенс.
Ще видите няколко конфузни, aлогични, пародийно-абсурдни моменти, които ще ви изхвърлят извън реалистичната среда на сюжета. Отвличането на момичетата например е такъв момент. Визитата на психиатъра в дома на пациента също. Лазенето по стените също. Повечето ретроспекции от живота на Кейси… също.
Неочакваното
Има четири филма на М. Найт, които харесвам: Unbreakable 2000 (Неуязвимият), The Sixth Sense 1999 (Шесто чувство), Signs 2002 (Следите), The Village 2004 (Селото) – в този ред. Много хора могат да не се съгласят, но Unbreakable 2000 е най-подцененият. Оригинален, вдъхновяващ, много по-дълбок, отколкото изисква жанрът за супергерои и… неочакван.
Неочакваното спасява и Split 2016. Едно завъртане на камерата – в последната сцена, оправдава целия филм. Изръкоплясках, но повечето хора в залата не разбраха защо. Няма да ви кажа, ще разберете сами.
Мнението ми в едно изречение:
М. Найт Шаямалан – надежда за завръщане.
One thought to “На парчета”