Силни актьори в слаби филми

Тази година няма да правим Оскар прогнози. Последният път познахме наградите с 87,5% точност. Сега не ни е интересно.

Но си зададохме въпроса: На какво кълве Оскар? Доказаната стръв включва: Голям бюджет за ПР и реклама, който тръби за ролята ви на герой с недъг или инвалидност. Може да опитате психично заболяване, но не и пълна лудост. Опасното отслабване или рязко качване на килограми носи точки. Ако сте красиви, загрозете се. Викайте. Изиграйте историческа личност, a още по-добре – играйте във филм за холокоста. Тази година помага, ако не сте бял. Винаги помага, ако сте Мерил Стрийп.

Тръмп е прав – тя е надценена, поне филмите й. Дишайте. Искате ли доказателство?

Мерил често се снима в слаби филми, в които изпъква с играта си.

The Iron Lady 2011 (Желязната лейди) е класически пример – разказът е не просто плосък, а направо ужасен. Нито един герой или актьор няма шанс да се разгърне – освен Стрийп. Маргарет Тачър е използвана като реквизит, който да демонстрира хамелеонските умения на актрисата. Качествата на гримьора и дизайнера на костюми също. Заслужен Оскар за главна роля – може би, слаб филм – със сигурност!

На подобен принцип е и Florence Foster Jenkins 2016 (Флорънс Фостър Дженкинс), който спечели последната й номианция. Julie & Julia 2009 (Джули и Джулия) също е 50% филм – интересни са само сцените със Стрийп. Ейми Адамс е прецакана от режисьора Нора Ефрон, която я кара да играе като Мег Райън.

Много други актриси опитват трансформацията и тя сработва. Метаморфозата на Шарлиз Терон в Monster 2003 (Чудовище) е плашеща. Това е сливане, поглъщане, пълна мимикрия с героя. Но спомняте ли си нещо от филма?

Тази година Натали Портман играе на същата струна. Каквото и да казват критиците Jackie 2016 (Джаки) е бавен и досаден, избира стила пред съдържанието. Поредица от студени фотосесии за списание Vogue. Няма истински, дълбоки човешки чувства, но има страхотни костюми. Да не говорим, че актьорът играещ Джон Кенеди е със 10 см по-нисък от нужното, а по-дразнещото е, че е по-нисък и от Боби Кенеди. Недопустима грешка – за филм построен на визуалната правдоподобност.

Понякога формулата не сработва и носи срамен провал. Наоми Уотс има две номинации за Оскар. Тя иска да спечели златния принц – затова му се предложи като принцеса Даяна. Никол Кидман си има Оскар, но иска втори – затова стана за смях като принцеса Грейс. Хилари Суонк има два, но искаше три – затова ни евтаназира като Амелия Еърхарт.

Не си мислете, че го правят само жените. Актьорът, който пръв схвана номера е Уил Смит, един от най-касовите мъже на Холивуд. Той има две номинации, но и три амбициозни скока към златото. Последният е особено болезнено падение.

Успешен мъжки варианти на Стрийп са Даниъл Дей-Люис и Еди Редмейн. Продължавам да твърдя, че The Theory of Everything 2014 (Теорията на всичко) е отлично заснета серия от сапунен сериал и не е филмът, който Стивън Хокин заслужава. Забележителна главна роля в незабележителен филм.

Джейк Джилънхол участва в няколко проекта, които са по-добри само заради него. Вземете за пример Southpaw 2015 (Обратен гард) – банален до мозъка на костите си, но действа. Защото Джилънхол се е „нацепил“ за ролята – може би, защото успява да предаде болката и яростта в героя си – със сигурност.

Миналата година имаше няколко мъже с протегнати ръчички към журито. Биографичната драма за Едуард Сноудън трябваше да реинкарнира уважението ни към Оливър Стоун – не успя. Но също да запрати в полезрението на журито талантливия Джоузеф Гордън-Левит – не върза.

Може би най-еготичният проект на годината бе The Birth of a Nation 2016 (Раждането на една нация). Нейт Паркър е сценарист, режисьор, продуцент и в главната роля на филм за робството в Америка. С един куршум – пет заека. Освен че е кич и истерично мелодраматичен, филмът се възползва от скандала, че Академията не номинира достатъчно чернокожи актьори. Апропо, скандал започнат и подкрепен от Уил Смит. Филмът фалира финансово, но не защото журналистите и критиците казаха истината – че е слаб, а защото общественото съзнание бе заето с миналото на Нейт, в което той е обвинен и съден за изнасилване.

Първоначално студиото замисляло да пусне Crazy Heart 2009 (Лудо сърце) директно на DVD, както се прави с B и C филмите. Сценарият е клише – има десетки филми за певци, които се опитват да съживят кариерата си. Но Джеф Бриджис спечели Оскар с ролята. The Beaver 2011 (Бобърът) е абсурден и зрителите не можаха да го преглътнат – както и половината от критиците, но Мел Гибсън е отличен.

Замислен като ракета носител за двама страхотни актьори Elvis & Nixon 2016 (Елвис и Никсън) така и не излетя. Леонардо ди Каприо има цяла ракетна батарея, която обсипваше Академията със залпови огън. Преди да се реши да яде суров черен дроб, той направи опит с тихия и цивилизован J. Edgar 2011 (Дж. Едгар). Филм, който имаше всичко, освен интересна история и правилния гримьор.

И пак Оливър Стоун, ако нещо задържа Wall Street: Money Never Sleeps 2010 (Уолстрийт: Парите никога не спят) да не потъне съвсем, то е професионализмът и харизмата на Майкъл Дъглас. Не съм правил проверка, но може би Righteous Kill 2008 (Праведно убийство) обърна кариерите на двама легендарни актьори. Оттогава и Робърт, и Ал се снимат в гадости, особено Робърт.

*Цитираните рейтинги са на Rotten Tomatoes