„Живеем в странна и удивителна Вселена. Нужно е необикновено въображение, за се осмислят нейната възраст, размер, неудържимост и красота. Ролята на човешкото същество в картината на необятния космос изглежда нищожна. Въпреки това обаче ние се опитваме да разберем как е устроено всичко и къде е мястото ни в него.”
Това са уводните думи на „По-кратка история на времето” на Стивън Хокинг и Ленард Млодинов. Пасаж кратък, но въздействащ, смиряващ, но и вдъхновяващ. А това са моите думи за The Theory of Everything 2014 (Теория на всичко), филмът за живота, болестта и гения на Стивън Хокинг.
Началото е окъпано в красива британска носталгия. 60-те години, млади и умни хора, Кеймбридж, зелена трева, и мелодията на английския-английски език. Атмосферата покачва IQ-то ви с 10 пункта.
А Еди Редмейн е великолепен като Стивън Хокинг. Умът, амбицията и волята са в него. Удивителна е способността му да изкълчва, криви и извращава плътта по начин, който изглежда болезнен и непостижим. Колкото нездраво е тялото му, толкова крепка е актьорската му изява.
Тимоти Спол също бе чудесен в Mr. Turner 2014 (Г-н Търнър). Мерил Стрийп взе Оскар за The Iron Lady 2011 (Желязната лейди). Дженифър Анистън прави ролята на живота си в Cake 2014 (Торта). Леонардо ди Каприо – отличен в J. Edgar 2011 (Дж. Едгар), както и всички монументални мъже от The Monuments Men 2014 (Пазители на наследството). Схващате ли накъде бия?
The Theory of Everything 2014 е един от тези филми – забележителна главна роля в незабележителен филм.
Влизали ли сте в магазин на Wedgwood? Едно време имаше един на „Витошка”. Първо ви удрят цветовете, а след тях цените. Имперско е. Вглеждате се, имате време, защото никой няма да забележи, че сте влезли. Проглеждате – сред елегантните чаши за чай и изящните супници се крие бабешки кич. Порцеланово зайче тук, еленче – там. До вазата за 1000-ка дебне балерина, а до нея крава в боне и ботуши. Стилизиран мелодраматизъм по британски. Изява на чувства с отегчителна повърхностност. Прецизна метафора.
Науката е набързо забърсана, преценена е като твърде сложна, заменена е от детски сравнения с храна и чай. Ако искате да почувствате цитата, с който започнахме – гледайте Interstellar 2014 (Интерстелар). Сценарият е серия от клиширани схеми, с които продуцентите изтръгват сълзи и съжаление. Геният е погребан под сантименталността на битието. Вкусът на сапун надвива вкуса.
Мнението ми в едно изречение:
Биография за домакини, достойна за ТВ екранизация.
3 thoughts to “Елегантната Вселена и несъвършеният човек ”