
За да гледате нещо интересно по телевизията, то трябва да отговаря на вашия вкус. А телевизията трябва да инвестира, следователно вкусът ви трябва да се превърне в стока. Групите, чиито вкусове не са достатъчно добра стока биват игнорирани. Затова в българския ефир е по-лесно да намериш турски сериал, отколкото експериментален джаз. Но да бъдеш игнориран от телевизията има голям плюс.
Групите, чиито вкусове са превърнати в стока биват агресивно експлоатирани. Маркетингът, рекламата и обикновената търговия ежеминутно доят тези групи – продавайки им шпек, мастика и вафли.
Сапуненият сериал е жанр роден в радиото, но процъфтял в телевизията. В САЩ големите компании производители на сапун започват да продуцират радио сериали, които биват излъчвани ежедневно и са насочени към домакините. Традицията се пренася в телевизията, за да се превърне в световен феномен.
Два от най-дълго излъчваните сериали в света са създадени от маркетинг отдела на гиганта за битова химия – Procter & Gamble. Guiding Light 1952 – 2009 (Пътеводна светлина) има над 15 000 епизода, а As the World Turns 1956-2010 (Докато свят светува) – над 13 000 епизода. Почти всички най-гледани ТВ програми по света са сапунени сериали.

Американските сапунки, като Dallas 1978 (Далас), Dynasty 1981 (Династия), The Bold and the Beautiful 1987- (Дързост и красота), са семейни саги проследяващи живота на красиви и богати фамилии. Te изграждат свят от фантазии за живот в успех и разкош. Декорите често са от дърво и фурнир, претрупани са с мебели от кафява кожа, антики, лампиони и кристални декантери. Това създава лайняно-кафеникавия вид, който американците възприемат за висок стил.
Британските и австралийските сериали, като: Coronation street 1960- (Коронейшън стрийт), EastEnders 1985-, Neighbours 1985- (Съседи) са по-евтини и земни продукции, които проследяват живота на „истински“ хора от работническата и средната класа.

Третият голям играч на пазара за домакинско внимание са латиноамериканските теленовели. Комбинацията от мелодрама и комедия бързо завладява света. Първата глобални сапунки са мексиканският Los ricos también lloran 1979 (Богатите също плачат) и бразилският Escrava Isaura 1976 (Робинята Изаура). За разлика от англосаксонските сапунки, които могат да продължат вечно, латиноамериканските са с фиксиран край – някъде между 100-120-и епизод.
Сюжети и теми: семейни проблеми, бракове, разводи, скандали, раждане, смърт, секс и препятствията на битието, комбинирани (поради лош сценарий) с много съвпадения, случайности и несъстояли се срещи. Героите могат да се появяват, да изчезват, да се появяват отново, да умират, да се прераждат – краят винаги е отворен.
Съществена особеност на сапунения сериал е, че трябва да се консумира редовно. Отделните епизоди са без смисъл. Според някои сапунките са емоционално бягство от отегчителния и затъпяващ живот на домакините. По-вероятно е, че докосват лични особености на емоционалния живот. Разглеждат се дилеми, пред които е изправен всеки и това помага на зрителите да обмислят собствените си избори.
Падение
През 1970 в националния ефир на САЩ има 19 сапунени сериала. През 1990 те са 12. Сега е 2010 и те са 6. Последните две десетилетия се случиха две важни неща. Жените излязоха от вкъщи, а всички живеем във време – в което нямаме време. Рейтингите спаднаха, като старец без Виагра.
Прераждане
Сапунените сериали са телевизията – те нямат край. Сложната и продължителна история не е подходяща за консумация. Защо тогава да не я съкратим и да я покажем на живо?

В основата на риалити програмите е твърдението за истинско, неподправено забавление без сценарий. Един от първите опити за риалити ТВ е Candid Camera 1948 (Скрита Камера) на Алън Фънт, което показва естествените реакции на хора, реагиращи на различни шеги и социални експерименти. Фитилът обаче бе запален от Big Brother 1999, а експлозията включваше: Survivor 2000, The Amazing Race 2001, Fear Factor 2001, American Idol 2002, America’s Next Top Model 2003, The Apprentice 2004, Dancing with the Stars 2005… Днес почти всички големи ТВ канали имат поне едно риалити. А някои (като MTV) изцяло се препозиционираха като риалити телевизии.
Риалити програмите покриват широк диапазон от забавления: игри, викторини, спортни предизвикателства, воайорство, професионални активности, природа, паранормални феномени, политика, порно, спектакли на унижението и какво ли още не.
Реалността
Истината за риалити програмите е, че те са всичко друго, но не и истински. Те са монтирани, редактирани, подредени и контролирани. Повечето от тях използват треньори и инструктори, които работят с участниците преди началото на шоуто, за да ги „въведат в ситуацията”.

Успехът на риалитито се дължи на три характеристики на съвременния свят: информацията лесно прелива от една медия в друга; хората взимат и търсят участия в този процес; проблемите се решават чрез групова, а не индивидуална интелигентност. American Idol не е просто ТВ продукт, а е смесица от медии, маркетинг, реклама, шоу и участие на публиката.
Едно на ум
Еди Изард, един от любимите ми комици, казва, че сме създали Господ, защото имаме нужда някой постоянно да ни гледа. Защото, ако някой ни гледа – значи ни има. Последните стотина години концепцията за Господ става все по-слаба, затова може би създадохме феномена риалити – търсим контакт, търсим връзка, желаем някой да ни докаже, че ни има.
Когато участваме, дори само чрез гледане, позволяваме вниманието ни да се превърне в стока. В това няма нищо лошо, докато е наш свободен избор и помним, че маркетолозите се интересуват от мнението ни с една цел – продажби.
4 thoughts to “Реален сапун”