
Едно време какви сериали имаше…
Няма да ме чуете да го казвам. Знам, че нещата, които имаме сега са по-добри от нещата, които имахме вчера. Играчките са по-добри, десертите са по-добри, колите са много по-добри, лекарствата също. Телевизорите? Те са извънземни.

Започнах да гледам телевизия на малък, черно-бял телевизор „Юност“, който имаше две програми – сменяха се ръчно. Ъпгрейдът бе цветен „Електрон“. Той пак излъчваше само два канала и от време на време хващаше „сръбската“. А сърбите излъчваха американски анимации и даже MTV от Лондон.
Днес имам огромен 4К монитор, на който не гледам телевизия. Не гледам телевизия от 7 години, а може би 8. Аз съм изключение, защото много повече хора гледат телевизия сега, отколкото вчера.

Гледат и се нервят. Тяхната треска зарази и мен. Мразя Game of Thrones 2011-2019 (Игра на тронове), без да съм видял и един епизод. Сериалът е пример за sunk cost fallacy – колкото повече (пари, време, труд, емоция) инвестирате в нещо, толкова по-трудно е да го изоставите. Загубата става по-голяма и по-мъчителна, когато неизбежно дойде.
Това са други разочароващи сериали, които иначе започват силно и даже гениално.
Two and a Half Men 2003-2015 (Двама мъже и половина)
Всеки сериал стартира с пилотна серия и сезон. И продължава единствено, ако спечели вниманието и вкуса на зрителите.
Талантът, който стои зад успешното начало може да се изчерпа – както идеите на сценаристите, енергията на актьорите или парите на продуцентите. Но сериалът вече се върти и благодарение на инерцията sunk cost fallacy, може да продължи да го прави дълго време.

Пример е Two and a Half Men 2003-2015, който е сред любимите ни ситкоми или поне беше, когато правихме класацията. Той куцаше и направо се влачеше по корем, след уволнението на Чарли Шийн през 2011. Спрях да го гледам малко преди това, защото си личеше, че ситуациите бързо се изчерпват, както и героите.
The X-Files 1993- (Досиетата Х)
Не! Не хвърляйте камъни по мен. Харесвах X-Files, преди повечето от вас да са чували за него. Гледах го по немските телевизии – имахме сателитна чиния, а после го гледах пак по скандинавските, защото те не използват дублаж. Исках да съм Фокс Мълдър. Бях влюбен в Дейна Скъли.

Сериалът е културен феномен със собствена митология. Дори музикалната му тема бе номер едно в класациите. Но след няколко десетки серии и два филма бе ясно, че екипът му се е загубил в собствения си лабиринт от конспирации. Опитът за съживяване през 2017 бе провал, на който аз не станах свидетел.
The Simpsons 1989- (Семейство Симпсън)
Един от най-дълголетните сериали в историята на американската телевизия. И един от най-любимите ми също. Имам тениски, фигурки и Симпсън стикери, но…Doh!

След като спечели десетки награди Еми, събираше по 30 милиона зрители на епизод и докара половин милиард на Мат Грьонинг, екипът се умори около 9-10-ти сезон. Допусна грешки и необяснимо, сякаш от отегчение, започна да се подиграва с редовните зрители, предлагайки им предъвкани поп културни препратки и лишени от идеи скечове.
Днес шоуто събира по около 4 милиона зрители и е бледа, жълта сянка на себе си.
Nip/Tuck 2003-2010 (Клъцни/Срежи)
Прелъсти ме с лъскавата си визия, модерния си саундтрак, колоритните герои и интересните гост-звезди.

Всяка серия бе по-скандална и невероятна от предишната. Скоро хиперболата стана карикатура, а тя еволюира в постоянна пародия. Бях сигурен, че сезоните са 3, но изненадващо са 6.
Prison Break 2005-2017 (Бягство от затвора)
Мъж е осъден на смърт за престъпление, което не е извършил. Брат му разработва план за бягство, който татуира на тялото си и също влиза в затвора. Залепих се за екрана като муха на мед. Но скоро разбрах, че не е мед.

Историята логически свърши, когато героите избягаха от затвора, но продуцентите я принудиха да продължи.
Dexter 2006-2013 (Декстър)
Трудно ми бе да гледам Dexter. Така и не започнах. В гимназията (през 90-те) бях написал разказ, в който двама мъже седят и говорят в стая. Единият мъж е професионален убиец, дошъл да убие Разказвача. В края Разказвачът убива неканения си гост, защото Разказвачът е психопат.
Идеята за убиец, който ловува убийци може и да не е моя, но е наистина отлична. Последният 96-и епизод – на иначе успешния сериал, е с рейтинг 4,7 от 10.

Пак в гимназията бях написал разказ в който вечерен таксиметров шофьор качва мистериозен пътник, който иска да бъде возен из града. За разлика от Collateral 2004 (Съучастникът), пътникът в моя разказ не бе Том Круз, а самата Смърт. Почти се разревах, когато гледах филма.
House of Cards 2013-2018 (Къща от карти)
Сериалът трябваше да приключи с трети сезон, както естествено свършва британския оригинал. Моята точка бе уволнението на Кевин Спейси, но алчността на продуцентите сложи многоточие.

Епизодите от насиления финалeн сезон имат среден рейтинг 4 от 10. Последният 73-и епизод е с 2,6.
Lost 2004-2010 (Изгубени)
Спомням си, че огорчението и гнева на хората, които бяха инвестирали 6 години в него, бяха не по-малко шумни от скандала Game of Thrones.

Аз се дистанцирах след първите няколко епизода, защото бях сигурен, че се списват от хора, които не виждат къде отиват. Добрите сценаристи казват, че знаят как свършва една история, преди да са я написали.
How I Met Your Mother 2005-2014 (Как се запознах с майка ви)
Не съм фен. Мъждиво копие на Friends 1994-2004 (Приятели), но с по-слаби актьори. Приятели го следяха и останаха фрустрирани от края.

Оправданието или поне обяснението за неконсистентното качество е, че екипът очаквал всеки сезон да е прощален. Така или иначе, последният разочароващ епизод е гледан от около 10 милиона души. За сравнение – почти перфектният последен епизод на Friends 1994-2004 е гледан от 52 милиона. Статистиката е само за САЩ, само за деня на първото излъчване.
Luther 2010- (Лутър)
Първи сезон си струва. Носен е от енергията на Идрис Елба и магнетичното присъствие на Рут Уилсън, която играе женски вариант на Ханибал Лектър. Шест серии, интересна история с цивилизовано темпо, която макар нереалистична е движена от съспенс и харизма.

Сериалът ме загуби с изчезването на Алис (героинята на Уилсън), останалите злодеи бяха водевилно преигравани. Luther уж приключи през 2015, но в момента се снима 5-и сезон.
Свързани публикации:
Писмо на Дейвид Мамет до сценаристите
12 яки песни, които чухме за първи път от ТВ сериали
Второстепенните герои, които заслужават собствен филм
Фалшив смях