Фалшив смях

Имаме 196 поста в Prozekcia – това е първият поръчков. Дарина, наш редовен читател и талантлив списател, който не можем да убедим да списва и за нас (което може би само потвърждава таланта й), ми e предложила: „Напиши, моля те, материал за монтирания смях в смешните сериали. И защо вече никой не го смята за лудост. И какво ще стане, ако се монтира на сериал като Breaking Bad.”

„Страхотна идея” – съм отвърнал аз –„Чел съм разказ по темата. Мисля, че беше на Харлан Елисън” – съм добавил.

Проверих. Харлан Елисън има разказ, чието заглавие е Laugh Track, част от сборника Angry Candy. Историята е за сценарист на ситкоми, който като дете чува  смеха на любимата си леля, докато гледа ситкома Leave It to Beaver 1957. Смехът е невероятен, „никое живо същество не е издавало по-весел и щастлив звук в историята на планетата” – затова той е уловен на запис и използван в първите ситкоми.

Смехът ще бъде с главния герой повече от 20 години, след смъртта на леля му. Той остава дори, когато ситкомите започват да използват жива публика от специално подбрани, генетически предразположени към хилеж индивиди. Дори и тогава тонрежисьорът поръсвал техния смях с този на леля Бейб. С времето обаче записът се амортизира, изтърква и сякаш душата на леля Бейб се измъчва от това. Главният герой се посвещава на една цел – да освободи смеха от ада на лентата.

________________________________________________

 

Истината е, че за първи път фалшив смях е използван в радио шоу

През 1945 инжинерът-пионер в записващата индустрия Джак Мълин донася в САЩ магнетофон, който взима от посещение в Радио Франкфурт. С него могъл да записва звуци, които да добавя в постпродукция. Веднъж комикът Боб Бърнс имал представление на живо, публиката буквално изпопадала от местата си. Сценаристът Бил Мороу казал на Мълин да запише смеха с магнетофона. Две седмици по-късно, когато Мороу преценил, че шоуто не е достатъчно смешно, той предложил на Мълин да добави записания смях. Родил се първият laugh-track.

По-късно техниката ще се пренесе в телевизията – първа е CBS. Жаргонната дума за използване на записан смях е “sweetening“ – подслаждане.

През ’50-те до началото на ’70 имало един монополист и повелител на телевизионния смях, неговото име е Чарли Дъглас. Той създава уникална машина – “the laugh box” – кутията за смях. Вътре в „кутията” той пленил над 320 различни вида смях – от малки кикотения и леки подхилквания, до сърдечни избухвания и гръмогласни смешишта. Дъглас могъл да ги комбинира по различен начин, като добавял шепа аплодисменти и щипка възгласи и възклицания.

________________________________________________

 

Симулацията на смях, както и симулацията на оргазъм е противоречива тема

Не, Дарина не е вярно, че “никой не го смята за лудост”. Оказва се, че повечето големи продуценти приветствали кутията за смях, но веднага се оформило и скептично малцинство, според което изкуственият смях правел публиката по-глупава.

Част от това малцинство е Чарлс М. Шулц – създателят на Снупи и поредица Peanuts (Фъстъчетата). Въпреки че CBS настоява неговият коледен филм за Чарли Браун да е озвучен с фалшив смях, Шулц категорична отказва, защото вярва в интелекта на зрителите си. Костюмарите от CBS били сигурни, че филмът ще бъде пълен провал – случило се обратното.

Друг противник на записите със смях е Бил Козби. Една от причините първото му шоу The Bill Cosby Show 1969-71 да бъде свалено от NBC e отказът му да ги използва.

Много програми се спасяват от фалшивия смях, като започват да се записват пред жива публика, а кутията за смях остава като солницата на масата – за всеки случай. The Mary Tyler Moore Show 1970-77 е първият огромен успех. Следват го познати за теб ситкоми като: Laverne and Shirley 1976-83 (Лавърн и Шърл), Taxi 1978-82 (Такси) и Cheers 1982-93 (Бар “Наздраве”).

През ’90-те HBO прави революция като елиминира изкуствения смях от няколко свои програми. След тях и други правят същото – Malcolm in the Middle 2000-06 (Малкълм) е един от добрите примери.

________________________________________________

 

Кои са шампионите на тишината?

Дарина, специално за теб направих списък с няколко ситкома, които отказват да използват какъвто и да е било смях. На тях им се „разминава”, защото хуморът им е английски – интелектуализиран, сардоничен, базиран на “awkward silence” – моменти на неловко мълчание породено от несръчност, непохватност, неудобство и абсурдност в ситуацията.

Другото решаващо нещо е начинът на снимане. Ако шоуто е заснето с една камера като филм – например „Малкъм” – най-често няма смях. Ако е заснето с повече камери – като сапунка, класически ситком или новинарска емисия – най-често се добавя смях, защото действието се разиграва като на театрална сцена и сякаш е нормално да чуваш реакциите на публиката.

Всъщност, ситкомите с “топки” са анимационните. Екипът на The Simpsons 1989- (Семейство Симпсън) систематично, двайсет години подред печели войната с фалшивия смях. Заради неговите победи без смях остават:  SpongeBob SquarePants, Family Guy, South Park…

________________________________________________

 

Основната причина за фалшивия смях е, че той кара зрителя да съпреживява това, което гледа

Да се чувства част от жизнерадостна група, вместо да се чувства сам. През 1974 е направено първото научно проучване, което доказва, че добавеният смях прави несмешни шеги… смешни. По-ново е изследването на професор Бил Кели, който сканира мозъците на хора, които гледат подсладени и тихи ситкоми. Оказва се, че мозъците реагират еднакво и на двата типа. Кели обаче отбелязва, че добавеният смях помага на зрителите да “нацелят” смешката.

Разбира се, когато готвачът е лош или се опитва да ти пробута стара пържола, начинът да го прикрие е като прекали с подправките.

Не знам „какво ще стане, ако се монтира  смях на сериал като Breaking Bad”, но ето как ще изглежда „Спешно отделение“.