Заекват, куцат, викат и крещят. Плачат, скачат или просто си мълчат. Акостират в сцената, за да се закотвят в паметта ни. Второстепенните герои, епизодичните характери с една дума – девтерогонистите (Кои?). Избрани, за да бъдат цветно допълнение и контраст, те открадват вниманието и разпалват въображението.
Днес избрах няколко колоритни характера, които не само помня, но дори желая да видя отново и за по-дълго.
Един момент, ако си мислите, че днешната класация е вдъхновена от Star Wars – е, не е. Не искам филм за Боба Фет, нито за Дарт Мол. Мисля, че силата на тези герои е, че са зад маската на пълната мистерия. Ако някой от Star Wars заслужава собствен филм, това е Хан Соло, но доколкото разбрах ще правят филм за Йода.
_______________________________________________
Дингам – старшите детектив
Марк Уолбърг в The Departed 2006 (От другата страна)
Сидни Лъмет казва: „Няма такова нещо като малки роли. Има само малки актьори”. Уолбърг се доказва като немалък актьор – печели Оскар номинация за ролята си на нахъсано, безкомпромисно бостънско ченге. А аз с удоволствие бих гледал кримка, в която главен герой e сержант Дингам.
_______________________________________________
Ари Голд – агент на звездите
Джеръми Пивън в Entourage 2004-2011 (Антураж)
Не съм фен на антуража. Единственото, което ме грабва е крадецът на сцени, невротично-циничният Ари Голд. Негов прототип е Ари Емануел, управляващ директор на William Morris Endeavor и брат на настоящия кмет на Чикаго Рам Еманюел.
_______________________________________________
Вайалет Кроули – графиня
Маги Смит в Downton Abbey 2010-
„Коментарите на графинята за живота“ – не знам дали е ситком, вечерно шоу или малки клипчета за YouTube, но ще се съгласите скъпи мои, че графинята заслужава повече внимание.
_______________________________________________
Антон Чигур – убиец с присъствие
Хавиер Бардем в No Country for Old Men 2007 (Няма място за старите кучета)
Без угризения или състрадание, неизбежен като смъртта Антон отнася всеки, който е по пътя му. Спокойно може да се превърне в Ханибал Лектър на 21 век.
_______________________________________________
Куора – виртуална фантазия на списващия
Оливия Уайлд в Tron: Legacy 2010 (Трон: Заветът)
Куора е комбинация от толкова приятни качества: красота, невинност, игривост. Но, за да бъде филмът пълен хит трябва да добавим и 4-те сирени.
_______________________________________________
Дедпул – наемник-шегаджия
Райън Рейнолдс в X-Men Origins: Wolverine 2009 (Х-мен Началото: Върколак)
Райън Рейнолдс като Дедпул е глътката свеж въздух, поне до финалната битка. Вече ми се гади от заглавия по комикси, но какво пък – хората си падат по обезобразени, психически нестабилни антигерои с чувство за хумор.
_______________________________________________
Марвин – параноиден андроид
Глас: Алън Рикман / Тяло: Уорик Дейвис в The Hitchhiker’s Guide to the Galaxy 2005 (Пътеводител на галактическия стопаджия)
Той може да реши основните проблеми на Вселената, освен своите собствени. Модел за героя е Андрю Маршал, сценарист и комик, „който е точно такъв” – според Дъглас Адамс. Затова в началото Марвин се е казвал Маршал. След това обаче Адамс вкарва черти от други депресивни характери – като магаренцето Йори.
Филм за Марвин? О, ще бъде ужасен…
_______________________________________________
Сортър – наемен убиец
Марк Стронг в Revolver 2005 (Револвер)
Още един пример за второстепенен герой, който открадва не сцената, а целия филм. Защото характераът на Марк Стронг е единственото, което си спомням от интелектуално амбициозната, но всъщност просто объркваща кабалистична история на Гай Ричи. Наемен убиец с вид на банков касиер, който винаги улучва – класика. Хората с очила сме опасни, бе.
_______________________________________________
Джесика Рабит – хаба-хаба-хаба-хабаааа!
С гласовете на Катлийн Търнър и Ейми Ървинг в Who Framed Roger Rabbit 1988 (Кой натопи заека Роджър)
Виждам анимационен сериал, музикален клип, постери, филм и множество специални участия. Една от магическите причини Джесика да оставя спомени е деколтето й. То не е истинско. Не, имам предвид, че освен нарисувано, то е антигравитационно. За да го подчертае максимално аниматорът Ръсел Хал обръща нормалното полюшване на женските гърди – горе-долу, на долу-горе. Да, Нютон някой обори гравитацията ти!
_______________________________________________
Еймс – фалшификатор
Том Харди в Inception 2010 (Генезис)
Продължение на Inception 2010 като в центъра е Еймс. Какво, не става ли?! You mustn’t be afraid to dream a little bigger, darling.
Последните две-три години са златни за кариерата на Том Харди. Tой изпъкна с роли на мъжествени, напомпани, агресивни характери. Еймс е толкова различен – артистичен, брилянтинен, елегантен – като от роман на Греъм Грийн.
_______________________________________________
Кралят на скорпионите – крал
Дуейн Джонсън в The Mummy Returns 2001 (Мумията се завръща)
Значи, разказваме историята на краля, но 5000 години преди случващото се в „Мумията”. Хората са запомнили Скалата – със сигурност ще го обикнат. Той е кръстоска между Последния мохикан и Конан. Да, мислете за него като Конан 2.0. Конан с повче кинти и пясък. Ще бъде велико! Какво? Вече е направено?! И как беше?… О?
_______________________________________________
Матилда – аматьор с потенциал
Натали Портман в Léon 1994 (Леон)
Но, О! Какъв як екшън може да се получи с порасналата Матилда. И ще улови културна тенденция – зрителят е гладен за силни жени.
_______________________________________________
полк. Бил Килгор – мъж с обоняние
Робърт Дювал в Apocalypse Now 1979 (Апокалипсис сега)
Надушвате ли го? Мирише ли ви на нещо? На мен ми мирише на победа.
Според класация на Американския филмов институт този филм е №30 в топ 100 за всички времена. Според същия институт обаче репликата: I love the smell of napalm in the morning е №12 сред най-запомнящите се филмови реплики. Тоест, полковник Килгор сам е по-силен от целия филм. Помислете за потенциала.
_______________________________________________
Мич Лиъри – психопат с мисия
Джон Малкович в In the Line of Fire 1993 (Под прицел)
Тоя филм е Clint Eastwood! Спомням си, че първо го гледах на кино, после на видео с баща ми и после още веднъж – сам. Джон Малкович e съвършен, той импровизира един от ключовите моменти във филма. Когато агент Хориган насочва пистолета си в лицето на Лиъри, а той се навежда и го налапва. Ще e малко трудно да се направи филм с този герой, защото накрая умира, но можем да видим “веселите” му младини в ЦРУ.
_______________________________________________
Мария Елена – артист
Пенелопе Крус във Vicky Christina Barcelona 2008 (Вики, Кристина, Барселона)
Уди Алън пише сценария с ясна представа, кои ще са двама от актьорите в него – Хавиер Бардем и Скарлет Йохансон, техните сцени са създадени за тях. За красивата, избухлива, талантлива, пушачка Мария Елена не е така. Тя се появява след 50-та минута от филма, за около 40 минути, което е напълно достатъчно на Пенелопе Крус, за да спечели Оскар и Хавиер Бардем.
_______________________________________________
Ник – американски джедай
Тимоти Олифант в A Perfect Getaway 2009 (Перфектното бягство)
В началото казах, че Star Wars не са причината за днешната тема, но ето, че все пак са. Гледах този филм случайно преди 2 седмици. Става. Не е като чипс от пакетче, а по-скоро като домашни пържени картофи. Обаче героят на Тимоти Олифант e супер. Загадъчен, готин, спокоен, пълен със странни истории. А, да ужасно труден е за убиване. Нещо като руснака Борис от Snatch 2000 (Гепи), но по-интересен.
Очаквайте – „Американски джедай” – звучи феноменално.
_______________________________________________
Steve Zahn е такъв типичен и много ярък, винаги второстепенен актьор. В десетина филми съм го гледал, много интересен агент!
Christopher Walken – просто няма главни роли този човек, а винаги героите му са изключително силни, и изключително нестабилни психически.
Peter O’Toole ми е абсолютен фаворит, прекрасен актьор. Има поне 8 номинации за Оскар за второстепенна роля, и не е печелил нито веднъж. Носител е само на един Оскар, и то за „цялостен принос“, през 2003. 🙂 Има над 60 години на сцената и в киното. Още е жив, и много достолепен.
Ще добавя Олимпия Дукакис,
Ще добавя Олимпия Дукакис за „второстепенната“ й роля в „Moonstruck“. Съвсем неслучайно печели Оскар за тази роля. Бих добавила също така „второстепенната“ й роля в „Steel magnolias“.
Ще добавя и Лорън Бакол за „второстепенната“ й роля в „The mirror has two faces“.
Ще добавя и Джак Никълсън за „второстепенната“ му роля на астронавта-плейбой в „Terms of endearment“.
Ще добавя и Джуди Парфит, която ми стана любима заради „второстепенната“ й роля в „Dolores Claiborne“.
И … стига толкоз засега 🙂