Аз, Тоня

„Аз, Тиберий Клавдий Друз Нерон Германик и Тоя и Оня и Еди-кой си… който бях някога – всъщност до неотдавна – познат на приятелите и роднините и близките си като „Клавдий идиота“, или „Оня Клавдий“, или „Клавдий пелтека“, или „Кла-Кла-Клавдий“ и най-вече като „бедния чичо Клавдий“, сега сядам да пиша странната история на моя живот…“*

…са уводните думи на романа „Аз, Клавдий“ на Робърт Грейвс, по който BBC прави едноименния сериал. Сега режисьорът Крейг Гилеспи и сценаристът Стивън Роджърс ни предлагат друга странна история – тази на Тоня Хардинг, лошото момиче на фигурното пързаляне.

I, Tonya 2017 (Аз, Тоня) е една от най-добрите черни комедии, които Америка е произвеждала.

Това е слаб жанр за Холивуд. Анекдотичен е произходът на актьорската фраза: Dying is easy. Comedy is difficult – Умира се лесно. Комедията е трудна.

Първо – филмът е добре измислен

I, Tonya 2017 разказва за мизерия и бедност, за домашно насилие, и трагично падение. Създателите му можеха да поемат по най-малкото съпротивление, по лесния път. Пътят на драмата, плача, нихилизма, политическата коректност и злободневност. Замислете се, „ДОМАШНО НАСИЛИЕ!!!“ – темата е сериозна.

Вместо това, те избират друго. Избират да рискуват. Избират сатирата и пародията. И не се провалят. Филмът напомня The Death of Stalin 2017 (Смъртта на Сталин) – един от любимите ни филми от миналата година.

Това, което гледате изглежда художествена измислица, но всъщност е истина! Чувството за абсурд е развод между реалността и очакванията ни за нея. Oчевидната нелогичност на случващото се е напълно реалистична. Тук се ражда оздравителната сила на хумора и яркостта на хиперболата.

Второ – филмът е добре написан и изигран

Казахме, че Darkest Hour 2017 (Най-мрачният час) е пример за филм ушит само за един актьор. Подобни филми са слънчева система. В центъра е звездата, която получава всички добри сцени, всички качествени реплики, падението, триумфа, сълзите и усмивките, целувките, белезите, целия блясък. Доста често и Оскар – за десерт. Останалите актьори са луни, които отразяват лъчите и запълват фона.

В I, Tonya 2017 всички герои и актьори блестят. Имат собствено ядро. Всички са цветни и живи. Всички са смешни, но не пълни гротески, оставено им е място да са човечни. Всички получават шанс.

Марго Роби е страхотна, защото опровергава предположението ни, че вечно ще играе красивата блондинка. Заслужена номинация за Оскар.

Себастиан Стан – като съпруга на Тоня Хардинг, е страхотен.

Пол Уолтър Хаусър е страхотен, макар да играе второстепенен герой.

Но най-страхотна е Алисън Джени. Която спечели заслужен Оскар, като майката на Тоня – Лавона. Сърцето ви очаква всяка сцена с нея. Тя е неучтива, невъзпитана, сурова и отмъстителна. Пуши като комин и носи папгал на рамото си, тя е майка пират.

Трето – филмът е добре режисиран, озвучен, заснет и монтиран

Саундтракът е с хитове от периода, които са подредени на правилните места. Камерата не е статична – каквато е най-често в модерните американски комедии. Тя се върти, лети и плъзга. Начинът на снимане би отивал на екшън, а не на биография. А монтажът превръща заснетото в музикален видеоклип – динамичен, лек и интересен.

I, Tonya 2017 е част от програмата на София филм фест – хванете го в кината.

Мнението ми в едно изречение:

Троен аксел от неразбория и чаровни антигерои, който заслужава златен медал.

 

*превод: Жени Божилова, Асен Тодоров