Кои са най-добрите филми на 2017?

 

Киното се променя. Много може да се случи за година.

Двата най-успешни филма от миналата са: Star Wars: The Last Jedi 2017 (Междузвездни войни: Последните джедаи) и Beauty and the Beast 2017 (Красавицата и Звярът). Всеки един от тях продаде билети за над 1 милиард и 100 милиона долара. Тази статистика обаче създава погрешна представа.

Лятото на 2017 бе най-слабото за касовите филми от 22 години насам. Провалиха се всички продукции, които прогнозирахме, че ще се провалят. И не само те. Провалиха се анимации и фантастики, драми, кримки, екшъни, и комедии. И това е добре.

Провалът е част от процеса на успеха. Загубата за филмовите бизнесмени може би е печалба за нас – зрителите. Докато Холивуд продължи да предлага бездушни, недоизмислени, механично сглобени продължения и римейки, ние гледахме доста малки, но хубави филми.

Какво ни хареса? В това издание ще ни помогнат с отговори двамата ни гости.

Петя Славова е първият филмов критик, който дебютира при нас.

5-те на ПЕТЯ СЛАВОВА

Three Billboards Outside Ebbing, Missouri 2017 (Три билборда извън града) – Мартин Макдона се прицелва точно в човешките страхове, расизма, безпомощността на институциите и покрай крими сюжета си издига в култ трагичността, съдържаща се във всеки човек. Неизбежно да я прескочи, но с надежда да я превъзмогне.

Suburbicon 2017 (Субурбикон / Райско кътче в ада) – Джордж Клуни прави реверанс към криминалните истории на Хичкок, не само по начина, по който снима, но и с идеята да разкаже историята през гледната точка на най-безпомощния персонаж.

Нелюбовь 2017 (Нелюбов) – Жестокостта на времето, дистанцирането на човека към себеподобните си – Звягинцев безпощадно диагностицира липсата на човечност.

Loving Vincent 2017 (Да обичаш Винсент) – Ценен портрет на последния етап от живота на един от най-непризнатите художници на времето си, пресъздаден по уникален за киното начин.

Coco 2017 (Тайната на Коко)

Андрей Андонов е режисьор на независимия филм NоOne 2017 (Никой) с интереси към съвременните форми за самофинансиране и видео разпространение. Отдаден е на природата, здравословния начин на живот и семейството си.

5-те на АНДРЕЙ АНДОНОВ

Mother! 2017 (Майка!) – защото ме накара да почувствам, какво е да искаш още и още, и още.

Suntan 2017 – защото ме накара да почувствам любовта и липсата на любов, изживяна от един самотен човек в гореща Гърция.

NoOne 2017 (Никой) – защото ме накара да почувствам какво е да влезе природата в теб и ти в нея.

Sunflower Spaceship 1 2016 – защото ме накара да почувствам и видя Космоса в една черупка от мида и обратното.

Icarus 2017 (Икар) – защото ме накара да почувствам страха от това да не си първи и да видя до какво може да води този страх.

Разочарование на годината: The Killing of a Sacred Deer 2017 (Убийството на свещения елен) – защото ме накара да почувствам, че съм си пропилял два часа от живота.

5-те на ГАЛИНА

Dunkirk (2017) – защото е музика и кино!

Wind River 2017 (Дивата река) – защото е добре заснет трилър по малко експлоатиран проблем.

Loving Vincent 2017 (Да обичаш Винсент) – оставайки настрана визуалния подход, криминалната история също си струва.

Get Out 2017 (Бягай) – заради буквално черния хумор и най-вече заради Бети Гейбриъл.

SFashion 2017 – въпреки фрагментарния сюжет, този експериментален филм е много красив.

Разочарование на годината: Abundant Acreage Available 2017 – сценаристът и режисьор Ангъс Маклаклън е хит в САЩ, но театралният подход тук ми беше много скучен.

5-те на ROZIX

Dunkirk 2017 (Дюнкерк) – филм-епопея, филм-симфония, уникален филм.

A Ghost Story 2017 (Призрачна история) – никога не съм гледала нещо подобно, не мога да го сравня с нищо друго. Филмът ме преследваше дни наред, седмици наред, още ме преследва.

Three Billboards Outside Ebbing, Missouri 2017 (Три билборда извън града) – Мартин Макдона е кралят на черната комедия. Това е най-добрият му филм.

On Body and Soul 2017 – красив, пестелив, емоционален по един дълбок начин.

Alone in Berlin 2016 (Сами в Берлин) – човечността на героите, изиграни майсторски от Брендън Глийсън и Ема Томпсън, ме стисна за гърлото. Просълзи ме добрината на тези хора, просълзи ме историята.

Разочарование на годината: The Killing of a Sacred Deer 2017 (Убийството на свещения елен) – след The Lobster 2015 (Омарът) очаквах от Йоргос Лантимос ако не по-силен, то поне равностоен като въздействие филм. Нищо подобно.

5-те на LUBOMIR

Three Billboards Outside Ebbing, Missouri 2017 (Три билборда извън града) – сюжет, герои, диалози, сцени – всичко работи като една цялост, любимият ми филм от 2017.

Dunkirk 2017 (Дюнкерк) – голям филм, събитие за очите и ушите, което атакува емоциите ви 100 минути.

A Ghost Story 2017 (Призрачна история) – малък филм, но пак въздействащ, тъжен, смешен, романтичен, на места абсурден, артистичен.

Blade Runner 2049 2017 (Блейд Рънър 2049) – визуален оргазъм, гледах го два пъти. Филм монументален като пирамидите в Гиза и красив като Гал Гадот, която гледа изгрева.

Wind River 2017 (Дивата река) – оказва се, че Тейлър Шеридан е много по-добър сценарист, отколкото актьор. Три години – три страхотни филма. Бавен, здрав крими-уестърн ала Джек Лондон, браво!

Разочарование на годината: Suburbicon 2017 (Субурбикон / Райско кътче в ада) – братята Коен, Джордж Клуни, екип от талантливи актьори. Историята изкуствено е разцепена на две части, които не правят една мелодия. Допълнително, Клуни се излага като режисьор – за пореден път.

През 2017 изгледах (две) стотици филми. От тях харесах и запомних тези:

 

Гийермо дел Торо се завърна. Предишните му два филма – безразличие. Но The Shape of Water 2017 (Формата на водата) е прекрасно режисиран, изигран и живописно заснет. Още един филм с потенциален Оскар за кинематография. Сали Хокинс избухна през 2017. Участва още и в биографичния Maudie 2016 (Мод), и в Paddington 2 2017 (Падингтън 2).

The Death of Stalin 2017 (Смъртта на Сталин) е част скеч на Монти Пайтън, част хорър. Пародия, бурлеска, черна политическа сатира с вкус на Тери Гилиъм.

 

Шампионите Дензъл Уошингтън и Виола Дейвис предлагат актьорски мач в тежка категория. Сцените във Fences 2016 (Прегради) удрят като парен чук. Но филмът е много повече телевизионна постановка, отколкото кино.

Трябва да спомена британския The Levelling 2016, филм за мълчанието като разговор.

Писали сме също за:

Christine 2016

Silence 2016 (Тишина)

Columbus 2017 е изключителен дебют за сценариста и режисьор Когонода. Терапевтична, очарователна медитация за силата на архитектурата да променя хората. Романтичен, без да е захаросан, тих, без да е незабележим.

Писали сме също за:

To the Bone 2017 (До кости)

Moonlight 2016 (Лунна светлина)

Предизвикателство от Йоргос Лантимос и The Killing of a Sacred Deer 2017 (Убийството на свещения елен). Базиран на древногръцкия мит за Ифигения, той е пълен с метафори, съспенс и девиации, но е безсърдечен към публиката. Фактът, че е разочарование на годината – за поне двама от нас, е показателен.

Писали сме също за:

Lady Macbeth 2016 (Лейди Макбет)

Split 2016 (На парчета)

Европейското кино ни зарадва с няколко филма. Като човешкия The Other Side of Hope 2017 (Другата страна на надеждата) на Аки Каурисмаки.

Писали сме също за:

Perfect Strangers 2016 (Перфектни непознати) и The Invisible Guest 2016

Thelma 2017 (Телма)

Ученик 2016

Ако 2016 беше добра майка за анимацията, то 2017 бе зла мащеха. Като изключим Coco 2017 (Тайната на Коко), нямаше почти нищо качествено от големите студия. Ако отсеем плявата, ще намерим тези няколко зрънца.

A Monster Calls 2016 (Часът на чудовището) е комбинация от игрално кино и анимация, това е един от любимите ми филми изобщо.

A Silent Voice 2016 е по-сантиментален от нужното, но засяга сериозни теми – хората с увреждания, малтретирането в училище, депресията и самоубийството. Скоро няма да гледате такъв филм от Дисни.

Като почитател-лаик на азиатското кино не мога да откроя един филм, който да ме омагьоса и впечатли. Освен тайландския Bad Genius 2017 – креативен, вълнуващ, смешен.

В началото на годината споменахме тихата сила на After the Storm 2016 (След бурята).

Южнокорейските филми имаха силна техническата страна. „Лъскави“ кадри, френетична камера и ефекти, които обаче не оставят спомени. Ще отбележа The Age of Shadows 2016, историческа екшън-драма.

От Тайван идва Godspeed 2016 крими черна комедия за двама неудачници в такси, които се замесват с мафията.

Любимият ми филм сред екшъните е Baby Driver 2017 (Зад волана), комбинация от музика и хореография с фантастична камера, и монтаж.

John Wick: Chapter 2 2017 (Джон Уик 2) предлага още от същото, но повече. Адмирирам хората, които правят екшън с истински хора, истински каскади и истински синини в края на деня.

През 2017 гледахме дузина филми по комикси. Двата най-добри са Logan 2017 (Логан) и неговата противоположност Thor: Ragnarok 2017 (Тор: Рагнарок 3D). Това е поредно участие за новозеландския режисьор Тайка Уайтити, който създава шарена, майтапчийска, почти импровизирана комикс-екшън-комедия.

Миналата година бе празник за Стивън Кинг. Излязоха 5 филма по негови произведения и поне още толкова силно повлияни от творчеството му.

Писали сме за:

Gerald’s Game 2017 (Играта на Джералд)

2017 разцъфна като глава ударена с тесла и ни опръска с grindhouse зрелища. Евтини и хиперболизирани, те доказват, че може да си интересен и без бюджет от 100 милиона. Безмилостно шоу предложи Brawl in Cell Block 99 2017, „моноспектакъл“ на Винс Вон.

I Don’t Feel at Home in This World Anymore 2017 ви печели още със заглавието си, солидна черна комедия, приключение и крими в едно.

Вулгарен, безобразен и пълен боклук – като кофа солено панирано пиле е 68 Kill 2017. Амбицията му да стане култов крещи и плюе кръв. Останах с подозрение (което може би трябва да проуча), че актрисите са порно звезди.

В края Галина помоли да не забравя и спомена още от по-малките филми като Menashe 2017 (Менаше)… и особено Lucky 2017 (Лъки) – достоен завършек на живота и кариерата на Хари Дийн Стантън.

Rozix, като следовник на френското кино, добавя точка с Mr & Mrs Adelman 2017.

Свързани публикации:

Кои са най-добрите филми на 2016?