Най-лошите филми, които гледах през 2017

 

Как без лошото ще разпознаем доброто? Как без грозното ще видим красивото? Как без грешното ще намерим правилното?

Тези филми са тъпи. Неловки. Ужасни. Но заслужават да съществуват. Тук са, за да им се присмиваме, подиграваме, презираме и унижаваме. Киното, за разлика от политиката, религията, спорта и личните финанси, ни позволява да го направим, без да се избием помежду си.

The Circle 2017 (Кръгът)

Темата е актуална – загубата на лично пространство и контролът на технологичните компании. Но тя е поднесена безконфликтно и колабира в монотонност.

Ема Уотсън е част от проблема. Лишена от харизма, скучна, плоска актриса. Точно толкова безхарактерни са и останалите герои.

War Machine 2017 (Военна машина)

Има три проблема. Първият е, че не знае какво е. Абсурдна сатира – като Catch-22 1970 (Параграф 22) или сериозен военен филм – като Full Metal Jacket 1987 (Пълно бойно снаряжение).

Вторият е, че не е добре написан – искам да гледам филм, а не да слушам как някой чете пасажи от книга. Третият е Брат Пит, който преиграва болезнено пародийно.

All Nighter 2017 (Безсънна нощ)

Е независима комедия, която събира приятна трупа от актьори и комици. Талантливият Емил Хърш, любимката ми Кристен Шал, колоритният Джей Кей Симънс.

Актьорите се стараят, но не могат да изстискат нищо от сценария. Нищо смешно, нищо оригинално, нищо духовито.

Table 19 2017 (Маса 19)

Не ходя по сватби и не знам дали маса 19 има български аналог. В Америка това е масата за хората, които е трябвало да поканиш, но не си искал, но те все пак идват и трябва да седнат някъде.

Маса 19 е за низвергнатите, което дава интересни възможности, от които филмът не се възползва. Остава безсъбитиен, дори след първите 40 минути. Време достатъчно, за да затвърди убеждението ми срещу ходенето по сватби.

The Beguiled 2017 (Измамените)

София Копола няма талант…

…но по-лошо – няма желание да се учи от предишните си грешки. Предлага ни поредния скучен, пълен с блудкави герои, облечени в красиви рокли филм. Без интерес, без енергия, без любов към това, което прави. Оскъден и пуст римейк на оригиналния филм с Клинт Истууд.

The Snowman 2017 (Снежният човек)

Трилър по бестселър за сериен убиец + добър режисьор (Томас Алфредсон) + продуцент легенда (Мартин Скорсезе) + талантлив актьор в главната роля (Майкъл Фасбендър) + скандинавски дизайн + живописна кинематография = монументално фиаско.

Този филм е унищожен от монтажа си. Липсват цели сцени. Сякаш някой тепърва се учи. Виждате неща, които са обяснение на неща, които не сте видели изобщо. Особено нелепо е заснета и монтирана решителната схватка в края. Присъствието на поне двама герои остава загадка. Според режисьора 15% от сценария дори не е заснет. Абсурд!

Stratton 2017 (Стратън)

Технически това е екшън.

Практически не е. Има мисии, преследвания, престрелки, пукоти и гърмежи. Но изпълнението е болезнено аматьорско.

Salt and Fire 2016 (Сол и огън)

Солта е подправка, която се дозира. Иначе ще доведе до сърдечни и мозъчни проблеми.

Има сол. Много сол, бая и билюк сол. Достатъчно сол, за да е непоносимо. Вернер Херцог, това е най-слабият ти филм, който съм гледал. Пресоли го.

Tulip Fever 2017 (Треска за лалета)

Обречен на провал проект, който е замислен като „стръв за Оскар“, но абортира финансово още през далечната 2004.

Насилено заснет е през 2014 с различен екип, но е спрян – след първата си прожекция, заради негативната реакция на публиката. Три години създателите му се опитват да го премонтират, за да става за гледане. Не става. Жалко за талантливите актьори.

Underworld: Blood Wars 2016 (Подземен свят 5: Кървави войни)

Неспасяем.

Дори oт Кейт Бекинсейл, която иначе е символ на всичко прекрасно.

The Mummy 2017 (Мумията 3D)

Мумията има тяло, но няма душа…

…или ум… или талант… или характер… или магия…

The Heyday of the Insensitive Bastards 2017

Ако трябва да кажа нещо за този срамен фал…

…то е нищо.

The Shack 2017 (Колибата)

Духовни подбуди стоят зад адаптацията по религиозния бестселър със същото име. Не съм чел романа. Обиден е начинът, по който бива подценена публиката – интелектуално и духовно.

Актьорите – начело със Сам Уортингтън, страдат от остра форма на mumble acting – шептене, мърморене и заваляне на думите, което отскоро се възприема за сериозна игра. Не е. Апокриф със силата на приказка за детската градина.

The Last Face 2016 (Последното лице)

Терънс Малик, който е редовен участник в класацията, успя да изфабрикува нещо и тази година. Сигурен съм, че е прясна, лъскава фъшкия, затова я прескочих. Но попаднах на филм, който копира Малик.

Последният режисьорски проект на Шон Пен. Мудна, мелодраматична, нарцистична автореклама, която използва ужасите на Африка, за да изпроси лайкове и аплодисменти. Хавиер Бардем и Шарлиз Терон са двойка кифли, които си правят селфи, на фона на аранжирана мизерия. Опит, който показва колко празноглави и безсъдържателни могат да бъдат знаменитостите. Отвратително!

Frat Star 2017

Филм направен от хора с интелектуалния капацитет на 9-годишно…

…страдащо от далтонизъм и нарушено стерео зрение.

xXx: Return of Xander Cage 2017 (Трите хикса: Отново в играта)

Вин Дизел е в ролята на хипертрофиран тестис.

Кварталната батка, която обича да се гледа в огледалото, докато се наслаждава на латентния си хомосексуализъм. Компания му прави Нина Добрев, която губи кариерата и достойнството си – с тъпа усмивка на уста.

Resident Evil: The Final Chapter 2016 (Заразно зло 6)

Пол Уилям Скот Андерсън е абсолютен, безспорен, несъмнен, неоспорим, неопровержим, необорим, недвусмислен, категоричен бездарник!

Безмозъчно написан, грозно заснет, мърляво монтиран. Кал, кир, измет. Камерата се тресе в епилептичен пристъп. Монтажът скача от кадър в кадър, без дори да има логика в последователността на действията. Нонсенс с бюджет. Не мога да повярвам, че някой дава пари на този негодник да прави „филми“.

Свързани публикации:

Най-лошите филми, които гледах през 2016