Двама самотни мъже ще ви разсмеят и разплачат с тихото си приятелство.
Писали сме два пъти за филми, написани от Марк Дуплас. Table 19 2017 (Маса 19) е в списъка ни с най-лоши за 2017.
Oбаче Blue Jay 2016 (Синя сойка) е един от най-добрите за 2016. Тогава сценарият на Дуплас бе режисиран от Александър Лемън. Paddleton 2019 е успешно повторение на творческата им колаборация.
Едната роля пак е за Дуплас, който играе Майкъл, младият мъж от странната двойка съседи. Майкъл е с последен стадий на рак. Това е ясно още в първата сцена. Рей Романо е Анди, възрастният мъж, който решава да е с Майкъл до края. А краят трябва да е доброволен – самоевтаназия в домашни условия.
Филмът е тъжен, може би страшен, но много повече искрен, смешен и човеколюбив. Камерен епитом на мъжкото приятелство.
Майкъл и Анди играят паделтън – игра, която сами са си измислили. Нещо като скуош със стар варел. След това си правят пица и гледат стари кунг фу филми. Двамата споделят прост, почти дзен живот, който отминава в комфорта на рутината.
Тази хармония бива нарушена от болестта, от чието име ни побиват тръпки. Очаквате безжалостната новина за Майкъл да колабира в тегава мелодрама – много сълзи, счупени чинии и монолог достоен за награда. Не. Филмът остава мълчалив и сдържан, без клишета. Ядрото му са двамата актьори.
Рей Романо, подобно на Бил Мъри, Стийв Карел, Робин Уилямс и Упи Голдбърг, доказва, че комиците имат дълбок драматичен потенциал. Да си смешен изисква да си искрен, затова те са толкова истински, когато страдат.
Казват, че човек става най-силен в моментите, когато няма нужда да е такъв. Моментите, които оголват нашата наранимост, физиологическа деликатност, нашата преходност. Paddleton 2019 показва малките си герои именно в такива моменти, като запазва достойнството им и доказва човешката им сила.
Мнението ми в едно изречение:
Попадение на Netflix и един от любимите ми филми от тази година.
One thought to “Paddleton”