Пиша за този филм на Marvel, защото не може да познаете, че е филм на Marvel. Пиша за този филм, защото е филм с дете, но не е детски. Пиша за този филм по комикси, защото е отличен филм.
Logan 2017 (Логан) изоставя познатия свят на Marvel. Няма ги пластмасовите костюми, дървеното 3D, отворената дупка в небето, която дефекира поредната доза generic злодеи в облак от CGI светкавици.
Светът на Logan 2017 е сух и прашен. А стилът поема в посоката на Кристофър Нолан и Дейвид Кроненбърг.
Върколакът е изпълнен с вина, съжаление, отчаяние и меланхолия. Хю Джакман е изхабен, износен, смазан, болен и умиращ.
Той е Клинт Истууд в Gran Torino 2008 (Гран Торино), Майкъл Кейн в Harry Brown 2009 (Хари Браун), Джеф Бриджис в Crazy Heart 2009 (Лудо сърце) и Мики Рурк в The Wrestler 2008 (Кечистът). И това го прави още по-истински и героичен.
Професор Х на Патрик Стюарт е 90-годишен угасващ старец, който има нужда от лекарства, за да не се разпадне. Но той е и пламъчето надежда.
Филмът е пълен с ругатни и насилие. Това нямаше да е възможно без успеха на Deadpool 2016 (Дедпул). Кръвта е червена, раните дълбоки, болката пронизителна. В тези моменти проблясва Логан, какъвто го познавате – бърз, силен и свиреп. Джакман успява да пресъздаде отлично животинската експанзия, експлозията на адреналин и тестостерон.
Достоен негов партньор е Дафни Кийн, която играе Лаура, момиче, което се нуждае от подкрепа. Тя е бомба, тя е пружина, тя е дива котка. Връзката между двамата е силна.
Режисьорът Джеймс Манголд черпи от предишните си филми. Има много уестърн, има много Джони Кеш.
Трябва да спомена каскадьорите и хората по звука. Звукът от разсичащия адамантий е различен в зависимост от материята, която среща – кожа, кости, избелели джинси.
В салона видях няколко двойки. Бе очевидно, че дамите – в единия случай жена към 40-те, са „домъкнати“ от кавалерите си. Преди филмът да започне момичето, което седеше до мен каза: „Уф, дано не е много тъп“. В края… всички плачеха.
Мнението ми в едно изречение:
Уместен, достоен и геройски край на дългия и неравен път за най-яркия Х-човек.
Потвърждавам за плакането. Последният абзац е все едно сме били в един и същи салон.
Чудесен филм.
@ Цъки
Говорих с приятели в чужбина. Плаче се от Индия до Щатите 🙂