
Дами и господа, това е най-добрата роля в кариерата на Хю Джакман.
Да. По-добра от Logan 2017 (Логан). Да. По-добра от Prisoners 2013 (Затворници).
Bad Education 2019 (Лошо образование) е сатира-драма по истински случай, която разказва за най-голямата кражба на публични средства от общинската образователна система в САЩ.

Рослин е град-селце, на около 30 километра от Ню Йорк. Нещо като Бояна или Драгалевци. Жителите обитават големи къщи с колони и широки ливади. Едва 2% от населението е класифицирано като „бедно“. Макар да е малко, мястото е дало на Америка двама конгресмени, един шеф на ЦРУ, няколко известни журналисти, бизнесмени, писателите Франсис Бърнет и Майкъл Крайтън.
Гордост на Рослин е гимназията. В началото на 21 века училището успява да вкарва по десетина ученика в Харвард, Йейл, Принстън. Да имаш добро училище е важно. Важно е за родителите и учениците, за политиците, за общината – качва цената на имотите. Една от първите сцени в Bad Education 2019 среща главния герой Франк Тасони, обичаният от всички директор на гимназията, с местните брокери на недвижими имоти. Те му носят кошница с подаръци и изказват гореща подкрепа за работата му.

Тасони е колоритен характер. Елегантен вдовец с две магистърски степени и докторат, който познава по име всеки учител, ученик, родител. Даван за пример на децата, обожаван от техните майки. В рамките на няколко години, заедно с финансовия директор на училището – Памела Глукин и 20-тина съучастника, той ще присвои над 11 милиона долара.

Кори Финли ме впечатли с дебюта си – Thoroughbreds 2017 (Чистокръвни). Младият режисьор има усет. Има високо ниво на емпатия, знае как да снима хора и да извлича максимума от лицата и микроемоциите на актьорите.

А всички актьори в Bad Education 2019 са за 6-ца. Хю Джакман, Алисън Джени, Рей Романо, епизодичните герои, статистите също. Има сцена с голямо черно ченге на заден план. Ченгето не казва абсолютно нищо, но лицето му има по-добър „диалог“ от 97% от всички български филми.
Трябва да похваля сценариста Майк Маковски, че избягва фалшивия драматизъм, характерен за филмите по истински случай. Той избира социалния хумор и абсурда тип The Office 2005-2013 (Офисът).

Другото достойнство на сценария е интимното разбиране на корупцията. Корупцията винаги започва с един-единствен момент на слабост. Имате служебна кредитна карта и без да искате плащате обяда си с нея. Какво толкова, един обяд. Развалата бавно, но сигурно заразява вас и цялата общност. Става начин на живот.

Преди време бях чел изследване на Американската асоциация на застрахователите. Всяка година те търпят загуби от така наречените „твърди измами“. Това е, когато сами си откраднете колата или сами си запалите къщата, за да вземете обезщетение. Интересното е, че загубите от „меки измами“ са много по-големи. Това е, когато някой ви „чукне“ колата, но вие добавите към иска за огъната броня и всички малки щети, които колата ви е събрала по ваша вина. Подобни малки измами струват милиарди.

Мозъкът ни рационализира корупцията. Ако мамим за собствена облага, ще изпитаме конфликт. Ще имаме угризения, ще се чувстваме зле. Ако умът ни обаче намери благородно оправдание – например мамим, за да нахраним бедните или за по-доброто бъдеще на децата, тогава този конфликт ще изчезне. И не само това, ще започнем да мамим още повече. Докато сме морално нечестни, изпадаме в самоизмама за собственото ни морално превъзходство.

Единствената ми забележка към Bad Education 2019 е темпото, което забавя и провлича, но само на места. И една сцена към края, която напуска стилистичната рамка на цялото.
Мнението ми в едно изречение:
Увлекателен филм за безцветното, делнично лице на корупцията.