„Всички деца порастват, само едно дете не порасна. Те рано разбират това. Ето как Уенди го разбра“.*
През 2012 сложих Beasts of the Southern Wild 2012 (Зверовете на дивия юг) – предишният филм на Бен Зайтлин, сред най-лошите филми, които съм гледал през годината.
Критиката го обожаваше. Академията го номинира за 4 награди Оскар, включително за Най-добър филм. Аз обаче написах, че е експлоататорски, отегчителен и напълно забравим. Приятели искаха да спорят с мен. Познати се обидиха. Непознати ме псуваха онлай.
Wendy 2020 (Уенди) е приказка за група деца, които бягат от вкъщи, за да попаднат на тайнствен остров, където царува вечната младост. Да. Усещате правилно. Това е преразказ на „Питър Пан“, който е тунингован с хипстър елементи.
Бен Зайтлин е милениал аналог на Терънс Малик. Същото красиво, повърхностно кино, но направено с деца. Двамата са водени от различна претенция. Претенцията на Малик е, че е тежък мислител и философ. Претенцията на Зайтлин е, че е артистичен мечтател и поет. Доказателство е вълната от визуални метафори, които ни заливат във всеки кадър.
Една от тях е голяма, сияеща риба, която се грижи за децата и ги награждава с вечна младост. Рибата се казва… Майка. Дълбоко, а? Все едно го е писал 7-класник или Дарън Аронофски.
Wendy 2020 има своите технически достойнства. Сред тях са децата. Симпатични, фотогенични, чисти и непокварени дребосъци, които режисьорът избира с кастинг, който отнема една година и включва над 1 500 кандидати.
За съжаление, основната роля на децата е да реват, крещят, пищят и викат, за да ни покажат, че са естествени и свободни. Това е досадно, а след 30 минути нетърпимо.
Второ съжаление е, че отделните характери нямат никакво развитие. Дори Уенди, изпълнявана от талантливата Девин Франс, през по-голямата част от времето е ненужен, шептящ глас зад кадър.
Филмът е заснет на вулканичния остров Монсерат, което допринася за магическия-реализъм, усещането за блян и фантазия. Случват се много неща, но всъщност нищо, за което да ви пука.
Мнението ми в едно изречение:
Артистична фетишизация на детето, която е 1 час и 40 минути по-дълга от необходимото.
* ”Питър Пан” от Джеймс Бари / превод Боян Атанасов, Теодора Атанасова
Свързани публикации:
Зверовете е пълен боклук, намирам за невероятен факта, че си получил такива отзиви. А за „като от седмокласник или от Аронофски“ имаш от мен едно голямо БРАВО. Искрено ме зарадва. Този, и онзи 🙂 дето е правил силвър лайнинг бук 😉 са ми най-прехвалените директорчета от тук „до края на времето“ – това пък е от Дървото на живота, който ми е любим, въпреки, че споделям мнението ти за Малик.
Мога да се коригирам за Малик… Малик от 21 век, защото харесвам The Thin Red Line и Badlands 🙂
Имам твърдо правило да не чета чужди мнения, преди да си постна… поста. Днес прочетох, че в анализа си за Wendy 2020 (през март) един от критиците е написал: „Не мога да повярвам, че през 2012 съм дал толкова висок рейтинг на Beasts of the Southern Wild…“ смело е да признаваш грешките си, макар 8 години по-късно 🙂